(въведение)
Това е най-невеселата тема, която някога съм писал или разсъждавал по нея.
Всяка година на 16 и 17 април се замислям за най-тежките човешки грехове и смъртта. Грехове, които са свързани с отнемането на човешки животи (в това число и невинни), отнемане на живота на сънародници, на хора от една кръв с цел промяна на държавния строй, постигане на справедливост и наказването на престъпници, чрез извършване на реципрочно престъпление.
Хората, които стоят зад тези действия, поставени в квадрата на малката им Родина, в по-големия Европейски квадрат и изобщо във всички възможни кутии от христианската доктрина до европеизма ни и на тяхното чувство за справедливо възмездие над грешнците (престъпници, педатели, убийци и ... невинни).
Близо 70 години мое си мислене, от както съм станал мислещо дете, мислещ мъж и сенилен старец.
Темата е великденски размисли след атентата от 1925 година в църквата "Св. Крал". Напоследък се появиха десетина книги от всякакви автори - "академични" и други, по скоро журналистически "разследвания", които се опитват да заклеймят или да оправдаят действията на тогавашните български комунисти, земеделци и обикновени хора, извършили едно от най-големите престъпления в човешката, терористична история.
Терористичният акт, когато е неуспешен се заклеймява от всички, вклъчително и от участницете в него, а когато е успешен се нарича преврат, революция или дългоочаквана промяна, въздаване на справедливост или нормален ход на историята, "каквото повикало, това се и обадило" ...
В този ход на историята, свързвн с отнемането без съд и присъда на човешки животи, обаче, няма нищо нормално.
Днес съдим с нашата възпитавана в условията на "побеждаващ социализъм" или "демократични ценности" човечност, всички насилниници и всички терористи от Путин до Осама и от "американската администрация" до ХАМАС (някога, много отдавна 1987-1989 година, "случайността - ДС" ме срещна със създателите на това ... терористично движение, това ми е практическият опит или стажа като професионалист в областта на тероризма), в такива времена живеем, но живеем в България, където никога историците не са били нито историци извън държавната хранилка, нито нещо повече от разказвачи на сказки, думите от които вятърът на историята отнася ... според посоката за обдухване. Ако духа от изток е едно, ако духа от запад е друго? Според люлката на двете най-нови философии - Италия и Германия (англосаксонският фашизъм, също не е за пренебрегване и на острова, и зад океана) за фашизма и нацизма и СССР за болшевизма - ленинизма и сталинизма.
Признавам, снощи много исках да гледам най-новия филм, излъчен след 19 часа по БНТ, но не ми стигнаха нервите. Днес се опитах да го намеря, но за зла врага не успях.
При проявен интерес от публиката (никой не пише само за себе си, все пак) ще се опитам да възстановя "труда" си от 1984-1985 година, с който завърших второто си висше образование, с което особено не се гордея.

Предварителни параметри за да се ориентирате в ситуацията.
Курс на долара към 1925 г. - 138-140 лева за един долар;
хляб - 5 лева;
свинско - 30-40 лева;
агнешко (празнично) - 50 лева.
....................................
Изводи: Цените в лева на основните ханителни стоки в България, съотнесени към днес са два пъти по-високи. Левът е около 70 пъти по-слаб от днешния. Когато ме четете, ако продължа, винаги имайте това в ума си.


Ще видим има ли интерес към истината в съвременна България.
пропагандни материали (един народ - една държава - различни ветрове):
Видео 1. Единствената истина за онези дни - филм от натура (без звук).
           2. Царски кинопреглед. По-късен филм от 1943 година - фашизъм, честване на 2 години от грешния избор.
           3. соц. Кинопреглед от 1977 г. В условията на трайна промяна на вятъра.