След като заровихме киевската собака с московската кучка, се налага да изровим и Александър Филипов Македонски, наш съгражданин от пловдивско. С "ташаците" до тук(поне с грубите, за меките е разрешено). За всички, които са изкушени от история и от скритата истина, която както е казал един друг необичайно изчезнал педераст на име Александър  - "Скритото ще стане явно". Нашият Александър умира в 323 година преди н. е. във Вавилон от треска, свързана с повишена температура. В действителност, малко по-късно ще напиша, от колко болести е страдал нашият Александър и от колко рани, получени в битки. (Интересно, за минали събития, интересуващите се знаят повече, отколкото за тези събития, които се случват днес. Днес не е толкова интересно за публиката по причина, че публиката не вярва в магията, а някогааа – някога може и да е имало такива неща, ама надали. Седем дена тялото на Александър остава без грижи и леко, започва да се вмирисва (такава е съдбата на Големите, толкова са големи, че след смъртта им пешките им се страхуват да се приближат до телата им). Според някой източници, генералите на Александър, започват да се изтрепват и да се "борят" за империята му, но така изглежда от наша, съвременна точка, а в онези години всичко е било разпределено и доста добре организирано от гледна точка на несигурността на управляващите, които много често са губили всичко, включително и  живота на семействата си в едно със своя до девето коляно, каквото и да значи това в касапски план. На седмия ден тялото на Александър е набързо балсамирано и поставено в златен саркофаг по подобие на египетските и пренесено в Египет. Такова е било завещанието му - да бъде депониран в Египет. Тялото е пренесено в Египет(според някой автори потопено в мед) и отново е пребалсамирано, вече професионално, а след две години е "погребано" по египетски с всички салтанати, които се изискват  за фараон(това е един от малкото българи, които не са искали да се върнат в Родината си, според хита "Моя страна, моя България"). Построена е специална гробница "(ш/ч)ема" – мавзолей(според днешните комунистически стандарти за съхранение на мумиите на другарите). Нашите сънародници римляни или по точно римските граждани и роби, разбира се и колегите – императори, страшно си падат да посещават мавзолея на Александър. Гай Юлий Цезар, Марк Антоний, Октавиан Август - този така се вживя, че докато целуваше мумията на Александър му счупи носа, Каракала, младият Марк Аврелий, преди да стане император на 8 години с баща си Аний Вер (консул) 130 г. и доста по-късно през 177 година като император, Септимий Север - този пък от страх да не се пръкне друг поклонник, заповяда да се зазида мавзолея, а на практика мумията бе изнесена и скрита доста добре. От този 3 век, нищо не се знае за мястото, където се намира мумията на Александър Велики. Всеки от поклонниците и императорите носи дарове и за тези около 600 години се натрупва голямо количество подаръци, смисъл имат тези на императорите. Октавиан посипа мумията с цветя, а Каракала си остави туниката и пръстена - всичко това в знак на почит и уважение, както и на духовна връзка с магическата власт над хората.
(изложението е вдъхновено от Жумабек Садиков - историк от Казахстан - автор на книгата "Метаморфозите на Александър Велики")

Има много версии и притчи за смъртта на Александър!
Една от тях е ,че е искал да бъде поставен в саркофага с ръце отвън? На въпроса, защо, не е прието, отговорил ,че е да видят всички ,че той ,който е владял целия свят, си тръгва с празни ръце от него!
Умряп е на Христова възраст- на 33 години
Има версия ,че мумията му е пренесена от венецианците във Венеция, но под името Сан Марко Че този Сан Марко, който почитат всички венецианци , а и туристи ,е всъщност самият Александър Македонски!
Не е изяснено досега, истина ли е или е легенда?

Хубав ден!

Всъщност Александър се побърква леко в края на живота си, все пак е 26-27 годишен малчуган, тогава хората са зреели по-бързо от сега, налагало се е да порастват бързо, а в неговия случай и свръх бързо. Майка му като трета или четвърта жена Филип е имала желание бързо да се разправи с ... Клеопатра и т.н. и т.н. Митовете нямат край, но и има достатъчно антични автори, за които Александър е "икона" и те се стремят да опишат битието му, мистиката в живота му. Притчата на ръцете е неистинска и плод на идеята, че всеки получава Нищото, но тази притча е измислена от ... дребните душици, които не могат да се впишат в Историята. Мистиката е била много по-важна от днешната идеология по онези години, заменяла е идеологията и е давала сили на хората да живеят гордо или не толкова. За 33 години в следващия пост съм писал, че не е съвсем така, бил е при смъртта си на 27 и 4 месеца, увеличаването на годините му е също опит да се измисли обикновен човек, който е имал време да живее и да получава блага.Венеция е хубаво място, създадено от римляни, а в началото на тъмното средновековие населено от семити и други средиземноморски "народи", но едва ли са могли да отнемат на Септимий Север идеята да скрие мумията на Александър с цел да не се намери друг тарикат, който правейки магически тайнства с тялото на най-Великия , случайно да стане като него - зъл, африкански император, който на практика е нямал шансове...