Великата писателка живее нелек живот, поне първоначално. Ражда се 1907 година в семейство, което си "вади хляба" с труд, тежък фермерски труд в наета ферма. Астрид е едно от четирите деца в семейството. Тя е малък "бяс" в добрия смисъл на думата, обича игрите и живота на воля. Едно от първите момичета в родното си градче е нейният бунт – облича се в мъжки дрехи, обича нестандартните неща като поведение, което не я прави любимец на тогавашното общество, което не е и обръщало особено внимание по причина, че не е ослепителна красавица, може би. Първа си подстригва косата в много къса прическа и с това привлича вниманието на разхождащите се, които са я молили да си свали каскета за да видят жена с къса коса. От това време и ранното и детство остава хобито да и се катери по дървета, което упражнява до 70 годишната си възраст. Докато е ученичка в гимназията прописва, което е в реда на нещата за онова поколение, четящо и учещо от "хартиен носител" и в това време, даже радиото е невероятен лукс, все пак говорим за двадесетте години на миналия век. В България по това време още е тъмно и без радио(1929 година) и само в големите градове - София, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Бургас ... има електричество. След завършване на гимназия, по време на т.н. „стаж”, малката решава да работи в редакция, но не като журналистка - професия, която по това време не се упражнява от жени, а като секретарка в родния си град. С "доброто" на главния редактор, който е запознат с нейните ученически писания във вестника, Астрид става освен любовница на Главния, а и коректорка, репортерка и писателка (колумнистка) на смъртните и рекламните колонки. Все пак говорим за 17 годишно момиче, което ражда на 18 години от същия този Главен редактор (Блумберг). От тук някъде започва величието на този Човек, изпитал мъка и страдание, което не го прави озлобен мизантроп, а Светица на Западната НАША (ЗАПОМНЕТЕ - НАША И БЪЛГАРСКА КУЛТУРА, ЗАЩОТО НИЕ БЪЛГАРИТЕ НЕ СМЕ АЗИАТСКИ АЛКАШИ ИЛИ ТУРСКИ РЕЗАЦИ, НИТО ВЪШЛИВИ СЕЛЯНДУРИ, КАКВИТО СЕ ОПИТВАТ ДНЕС ДА НИ НАТРАПЯТ ЦИГАНОИДНИ ПОМАЧОРИ, КОМУНЯГИ ОТ ВЪШЛИВИТЕ И ДРУГИ ЗЛЕ ОФОРМЕНИ ИЗРОДИ И ЧАЛГАРИ) култура. Синът и е роден в Копенхаген, единственото място, където по онова време е можело да се роди дете на полуострова без да се опетни името на майката и "развали" репутацията на семействата участващи в процеса на „раждане”. Синът е оставен за осиновяване и расте в чужда държава до 3 годишна възраст. В онези години за това "свободно" поведение играе огромна роля ВОСР, която разчупва модела на традиционните Западни ценности и сваля позлатата на бордеите, където хиляди бедни жени се продават (и до днес). Париж отново е столица на разврата, а в България "пезевенците" от +Съюза на офицерите+, водени от т.н. "генерал" - картограф(руски възпитаник за русофилите), извършват военен преврат и убиват демократично избрания премиер Стамболийски с особена жестокост, както и десетки интелигентни хора - протокомунисти, нямащи нищо общо със селяците и простаците назначени за комунисти след 1944 година от сталинските ни окупатори. Апропо, Астрид в периода на ВСВ (1940-1946) е дребен служител в пощите на Швеция и чете хиляди писма като цензор в неутралната си, спрямо войната, страна. (Тогава пише така - Бедното ни Човечество, какви тежки изпитания е обречено да изпита...Това е покъртително наблюдение, което е предизвикано от огромната мъка, която носи хитлеризмът и сталинизмът на Земята). От това време е и нейното наблюдение за ужасите на войната, изсипани в личната кореспонденция на народа и и на народите в Европа. По време на бременността? си, Астрид се мести в Стокхолм и започва да учи за стенограф и машинописка, овладява английски и немски език. След раждането 3 години пътува до Копенхаген (15 пъти) за да посещава малкия си син – Ларсен(Ларсен умира като инженер от алкохолна зависимост), отглеждан от приемна майка, която се разболява и се налага детето да бъде взето от биологичната си майка. За онези години, това също е невероятна постъпка, а обичайното е самотната майка да няма нищо общо с извънбрачното си дете... "Как си беззащитен, мое малко котенце, мое птиченце, как да те защитя...", пише Астрид в дневника си. Представяте ли си, мъката на майката, която не може да се грижи за своето дете, откъснато от нея, защото обществото е наложило този модел, станал обичаен и в днешна България.
Линдгрен е фамилията на мъжа и, за който се омъжва през 1931 година. 1944 година, Астрид има сериозен проблем в брака, но не се развежда по причина шавливият характер на съпруга си, всъщност е изоставена. От брака си има и дъщеря (Карин, която поема пътя на майка си, но не получава нейната слава). Скоро, обаче, мъжът и се завръща в семейството, също като семейството на днешния ни "премиер". До смъртта му от цироза, Астрид остава силно привързана и влюбена в мъжа си, което е комплимент към шефа на автомобилната асоциация на Швеция.
В какво е смисълът на живота според Астрид - "... докато си жив, докато можеш - Бъди достоен!" разбира се, цитат на Марк Аврелий. И така, тази невероятна жена е носила факела на човечността цели 94 години. Дарила е цялото си богатство за разни каузи от екологични до социални. С парите и са построени детски домове, до пенсионна възраст е работила като редактор на заплата, въпреки огромните и доходи за онова време от писане, на всяко писмо до нея е отговаряла лично, докато е ослепяла, извършила е толкова добрини и така е променила мисленето на милиони деца по Света, че повечето станахме по-добри(или по-зли – времето ще покаже). Дай Боже и в България да има такива жени!