Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2022 18:24 - ДВЕ ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ - ЕДНА ИСТИНА, АВТОР: МИЛЕНА ВЪРБАНОВА
Автор: milenavarbanova9 Категория: История   
Прочетен: 7181 Коментари: 16 Гласове:
5

Последна промяна: 21.07.2022 18:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Откакто тезата за тракийската идентичност на българите доби популярност, между изследователите на нашата история се води упорита битка. Тя вече не е в полето на все още официалната теория за тюркския произход на българите, бетонирана в образователната ни система, а между защитниците на тракийския корен на българите - от една страна - и на последователите на известния наш учен ст.н.с. Петър Добрев, който в своите съчинения издигна тезата за централноазиатската прародина на индоевропейския български народ - в подножията на Памир и Хиндукуш. В тази ожесточена битка прелитат напоени с отрова стрели и от двата лагера, които често си разменят кървави обиди и обвинения в предателство към българската кауза. 

  Да оставим настрана предателството - днешните ни "политици" го практикуват в такива колосални размери, че за историците, дори и най-съглашателски настроените, почти не остана място на платената трапеза на националната измяна. Невежественият лумпенаж, от който се състои "политическият ни елит", не се интересува от мнението на историците - сега вече става дума за тоталното заличаване на България, а не за деликатното поддържане на някаква историческа теория, която би могла да бъде изгодна на съответна конюнктура. Но и в най-мракобесната епоха учените са длъжни да събират пръснатите зърна на истината за произхода на нашия народ. Осъденият на смърт има право да осъзнае кой е всъщност. И в това осъзнаване е ключът към неговото спасение.

    Недоразуменията между двете "школи" не са в "предателството", а в елементарното неразбиране на смисъла на древните топоними и в липсата не само на достатъчна лингвистична подготовка, но и на нюх към словото.

    В хода на моите занимания, се убедих, че път към разкриването на етническата идентичност на българите може да даде внимателното изучаване на народите, обитавали в дълбока древност Мала Азия. Те не са по-различни по етнически състав от обитаващите Балканите и островните архипелази в Бяло море, но в изследването на историята на държави като Троя, Ликия, Кария, Фригия, Лидия - и на техния език - се съдържа по-ясен отговор на въпроса кои са българите.

    Известно е, че Лидия приема това си название заради прозвището на цар Бротей - Лид, което ще рече "луд" - трети и последен владетел от династията на Атиадите ( Танталиди ). Дали названието на държавата идва точно от прозвището на полуделия цар или от оргиастичните празници на Дионис, в момента не е от съществено значение - важното е, че това име може директно да се преведе чрез българския език. Атиатиди - названието на първата лидийска династия - произхожда от името Атис, баща на Лид и син на Манес, син на Зевс и Гея, първи владетел на Лидия. Атис ще рече "баща" на арамейски език и името на цялата династия се превежда като "бащи". Но Танталиди също означава "бащи" - ако се абстрахираме от носовката в името Тантал, остава разбираемото за всеки българин "татал" - "татко".

    Преди да смени названието си заради цар Луд, страната се е наричала Меония и тъкмо това име е отправна точка в настоящата статия. За меониец древните автори приемат самия Омир - "Омир Меонид" - а в Песен XVIII на "Илиада", поетът споменава "Меония свидна". В Книга 12, Глава 3 на своя труд "География", Страбон твърди, че " ... бри­гий­ци, бри­ги и фри­гий­ци — са една и съща народ­ност; също както и мисий­ци, мео­ни и мей­о­ни."

    На маздейски персийски името на Меония е било Спарда - изключително интересно название, разкриващо истинска съкровищница. То веднага ни навежда на мисълта за Спарта в Лакония, още повече, че и двете Спарти са населени с месенци - мизи. Спарта означава "пръскам, засявам, разпространявам". На италиански глаголът sparare значи "стрелям", дума, която и в древността и в наше време е евфемизъм за "еякулирам", "оплождам". Италианският глагол partorire пък значи "раждам" в смисъл на "отделям от себе си". Името Спарда ( Спарта ) внушава и идеята за близост с великия народ парти ( партяни ), известни със своята "партска стрелба". Партите са наричани и "парни", което би могло да се преведе като "момци, момчета". Думата е запазена в Русия, което не бива да ни учудва, тъй като партите ( парни ) са наричани и скити, както и саки. Но кои обикновено носят прозвището "момци, момчета"? Военните дружини.

    Интересно е, че името Спарда е сходно по звучене с арамейското слово prdys, с персийската дума pardis и с латинската paradus - "рай", " градина". Тъкмо от рая човеците са се "пръснали" по земята.

     Възможно ли е Меония - Лидия - да е била "земният рай", създаден от боговете в зората на времената? Такова предположение е логично, като се има предвид, че не толкова далеч от нея протича Ефрат, спомената в Библията като една от четирите реки, на които се разделя голямата река, напояваща райската градина. В подкрепа на идеята, че Меония е възможният "земен рай", се явява името на нейния първи цар - Манес - "man" ( първият човек ) - син на Зевс и Гея.

    Какво тогава ще рече понятието "меония"? Основавайки се на думата "peos, peon" ( гр. ) - "фалос", смятам, че възможното значение на "meon, meonia" е "утроба". Разбира се, смисълът на понятието "меон" във философията е доста различно, но "он" - "всичко съществуващо" - има своето отражение в езиците - например като особено местоимение във френския език и като диалектно в българския. Аргумент за приемането на "меония" като "утроба" е и общото правило, че с "п" започват понятията, отнасящи се към "бащата" - pater - а с "м" - отнасящите се към майката - mater. За мнозина изследователи - между траките, наречени "пеони" и "меони", няма разлика. Като понятия обаче, те принадлежат на най-дълбоката, пеласгийска старина.
   
   Както се разбира от цитираната фраза на Страбон, "меони" са бригите, фригите и мизите. Доколкото троянците - тевкри - са отъждествявани от древните автори ( виж например Овидий ) с фригите, следователно и те са меони. Всички тези древни етноними ( без меоните ) са отъждествявани с българите и означават "вълци". Впрочем Грузия, Хиркания ( Вркана ), Дакия, Влахия, Фризия, Уелс - също означават "страна на вълците", както писах в статията си "Мисията на един народ е кодирана в неговия етноним". Ликия също ще рече "страна на вълците". Така нареченият "лувийски език" и "лувийско писмо" - терминология, измислена само, за да се избегне признанието, че този език и писменост са тракийски и български - също означават "вълчи" - или по-точно "на вълчицата" - louve. Името на лидийския цар Кандавъл, последният владетел от династията на Хераклидите, според мен, ще рече "цар ( кан ) вълк". А какво означава Лакония? Също "страна на вълците" - от "лика" - вълк. Илотите - спартанските роби - са наречени така по името на Ил - троянския владетел. А троянците - месени, бриги, фриги са тевкри - "вълци".

    От бригите произхожда едно слово, постоянно употребявано в модерните европейски езици - "бригада". Определението за "бригада" е "дружина", "военна част", "военизиран отряд". Да оставим настрана факта, че самата дума "война" произлиза от "вой" и "вълк", но съществителното "brig" - коренът на "бригада" - означава ни повече, ни по-малко "вълк", както и "висок", "издигнат" в келтския език. В древна Ирландия е била обожавана богинята Brigantia, чието название тълкувам като "вълчица". Името Бригита, както и това на португалската владетелска фамилия Браганса също произлизат от "brig". Народът "бриганти" е обитавал областта с главен град Еборакум - Йорк, в Британия. Името Еборакум означава "борец" - "борак" - "воин", а Йорк ( York ) директно ще рече "вълк". Този британски народ се е прочул сред римляните със своя метежен, непокорен дух. На италиански briga ще рече "свада", а briganti - "разбойници".

    Стигам до идеята, споделяна и в други мои текстове, че "вълците", излезли "от рая", всъщност са негови стражи, чиято мисия им налага непрекъснато движение.

    Друго възможно тълкуване на названието на Меония във вариант Мейония, е свързано със значението на името Иония. Доколкото понятието Меония ( Мейония ) е дошло до нас чрез гръцкия език, а на гръцки "ме" значи "не", бихме могли да тълкуваме Мейония като НеИония, т.е. "не крайбрежната ивица", а хинтерландът на полуостров Мала Азия - "средата". Подобно тълкуване обаче противоречи на факта, че град Измир е сочен за възможно родно място на Омир, а поетът е "меониец". И после, ако Мейония е НеИония, какво ще рече Иония? Според историка Йосиф Флавий, Иония е наречена с името на Иавана, син на Иафет. Иавана силно напомня името на Иовис - Зевс, Юпитер. В което има следа от възможност хипотезата за "земния рай", ситуиран в Мала Азия да се окаже логична. В случая много интересно е името Измир, което е най-древното название на града - преди Смирна. То носи спомен за амазонската царица Мирина, но също и за море - " из морето", "от морето".

    Третият начин, по който тълкувам името Меония, произтича от латинския глагол meo - "движа се", "ходя", "пристигам". Не бива да забравяме, че римляните са наследници на бежанци от Троя начело с Еней. Забележително е, че понятието meo е в синхрон с названието на планините Ида - от "идвам", "пристигам", " движа се" - в Троада и на остров Крит. Нека запомним този детайл, защото той е важен в тълкуването на "противниковата теория".

    Любопитно е, че река Меон съществува в Хемпшир, Англия.

    А сега ще се върна на твърдението на уважавания от мен голям български учен Петър Добрев, че етногенезисът на българите се извършва в подножията на централноазиатската планинска система и по-специално на Памир и Хиндукуш. Според Петър Добрев, българската народност се е формирала в подножията на Имеон и е напълно различна от тракийските етноси. Но какво е Тракия? Нима тя се ограничава само с териториите на Мала Азия, Балканите и егейските архипелази? Според Аполодор, размерите на Тракия са безбрежни и тя се простира чак до Индия. Ето какво споменава древният писател в глава 3 от Книга 5 на своята "Митологическа Библиотека" във връзка с похода на Дионис в Индия като културен герой:

    "Там ( във Фригия, подир броденето му в Египет и Сирия, М.В.), изцелен от Рея, постигайки тайнствата и получавайки от Рея столата, той се отправил през Тракия в Индия"... 

  И малко по-нататък: 

    "Минавайки през Тракия и цялата Индийска земя..." 

    Следователно от свидетелството на хрониста, можем да заключим, че областите, населени с тракийски народи, се простират до самата Индия. 

    Петър Добрев изгражда теорията си върху твърденията на арменския географ Анания Ширакаци, живял през 7 в., в труда му "Ашхарашуйц" и Хрониката на Михаил Сирийски (12 в.). Според него, в съгласие с източниците, които той приема за отправна точка, българската държава в древността се е формирала под Имеон, а през 6 в. част от българския народ поел трудното си пътуване към Прикаспието, Кавказ и Приазовието, където е създал Стара Велика България, за да се отправи - отново само една негова част - през втората половина на 7 в. към днешните си територии. Няма да говоря за мирния начин, по който "славяните" приемат "пришълците- българи", факт, който исторически напомня мирното приемане на волските в Етрурия и който опровергава теорията на Петър Добрев ( както и тюркската теория ). Ще съсредоточа вниманието си върху топонимите в "прародината на българите", според Петър Добрев - Имеон.

    Какво означава названието Имеон? Изненадващо, то съдържа същото понятие, за което става дума в по-горните редове - Меония - И-Меон. Аз съм писала за названието Имеон, тълкувах го чрез понятието "мене" - "мое, владение, царство, държава, име, имам, притежавам". И в това има явна логика. Но е абсолютно ясно, че името на планината Имеон е по-древно от всички тези основни понятия и всъщност е Меон, а началната "и" е тази представка, която източните народи прикачват към множество думи - например И-Кония, вместо Коня, И-Лирия, вместо Лирия - Лурия - Луристан. Името на Илирия трябва да бъде Лирия, това е истинското название, идентично с Луристан ( Персия ). Само като вметване ще отбележа, че през село Булгарограсо в провинцията на град Комо, Ломбардия, създадено от българи през 7 в., протича рекичката Лура. А британският крал Лир, който е не само шекспиров герой, а и историческа личност, носи име, произлизащо от етнонима лури. По същата логика е формирано името на Истанбул - от Станбул.

    Какво означава името Хиндукуш? Чели сме какви ли не "обяснения" на това име, но то, според мен, може да има само едно тълкуване, с което се обяснява както названието на река Инд, така и - разбира се - произлизащото от него име на великата страна. Хиндукуш съдържа две удивително интересни и прости съставки - "хинд - инд" и "куш". Смисълът на "инд" може да бъде разбран веднага, ако премахнем носовката - остава "ид" - "идвам, вървя, ходя, движа се". Сравнете го с латинския глагол meo. Така че значението на името на река Инд е "движа се, тека". А названието на планината отразява "движещото се, приходящо население", което се заселва в нейното подножие. Втората съставка "куш", която е предъвквана във всячески тълкувания, означава, според мен, "дом, къща, убежище, хранителка". Защо? Защото коренът "куш" съществува и сега в съвременните европейски езици и от него се формират думи като "coucher" ( фр.) - лежа, спя, "кушать ( рус.) - храня се, "къща"( бълг.) и т.н. Преводи на Хиндукуш като "убий индиеца", "индийски убиец" или "индийска птица" ( куш ) са малко вероятни. Впрочем названието "куш" за птица, което българското ухо свързва със зова "къш", също произлиза от "къща". 

    Следователно логичният превод на името Хиндукуш е "убежище за идващите, пришълците". Тези пришълци по моему могат да бъдат както древните атланти, създали великата култура на Ведическа Индия, така и техните потомци - пеласги, траки, българи. Такова тълкуване се потвърждава от името на областта Кашмир, което превеждам като "каш" -"укритие, убежище" за "мирите" - "дошлите от морето". "Каш" съответства на френския глагол (se) cacher - "крия (се )", но всъщност произлиза от древното понятие "къща" - "каща" - casa ( ит.) - cascina ( ит.) - кошара. А кошара ще рече буквално "укритие". По този начин става ясен смисълът и на непрестанно дискутираното име на планината ( планините ) Кавказ. "Каз" или "каш" е "къща", "укритие", "убежище", а "кав" е "каверна", " пещера". Кавказ ще рече "пещерно убежище". Етнонимът "кавкони" на потомците на Кавкон, един от петдесетте синове на Ликаон, тракийски народ, който Страбон обявява за изчезнал, означава "пещерни коне" или още по-вероятно "змейове-коне".

    Но нека разгледаме и други забележителни паралели между названията от Имеонската планинска система и лоното на народите - Меония. "До 19 в. тя е възприемана като единна планина, наричана на местните езици Болор, Белур ... В "Худуд ал Алам" ("Граници на света") от неизвестен персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари, хребетът Болор се нарича още Мани, Манас "( samoistina.at.ua ). Авторът на статията, от която е този цитат, свързва името Манас с "камък", което не противоречи на мита за създаването на първия човек "man" - от камък, кал, пръст. Интересното е, че имена като И-Меон и Манес отново се пресичат. И сходствата не свършват дотук.

    В Хиндукуш - най-западното разклонение на Имеонската планинска верига, живеят калашите и нуристанците, които говорят дардски езици. Самите дарди, които живеят в Кашмир, в части от Афганистан и Пакистан ( в Гилгит-Балтистан - още едно интересно име - и в Северозап.гранична област ), са смятани за потомци на създателите на Ригведа и етнонимът им е много сходен с този на дарданите, част от които са троянците.Идентификацията на дарди с дардани може да бъде достойна цел за бъдещи научни изследвания - известно е, че има повече имена на етноси в историческите извори, отколкото народи в действителност и всяка прилика в етнонимите може да не е случайна.

    Огромен интерес предизвиква историко-географската област Белуджистан, която се простира върху територията на провинция Белуджистан в днешен Пакистан, провинция Систан и Белуджистан в Иран, както и Нимруз, Хелманд и Кандахар в днешен Афганистан. Това е земята на древните балохи, чието название толкова напомня имената на пеласги ( беласги ) и "българи". Балохите са двигателят на цивилизацията в тази част на света. Не е нужно да изброявам етапите в тяхната история, свързани с най-известните цивилизации. 

    Ще отбележа само, че "през периода 1- 3 в. балохите са част от Индо-скитското или Индо-партянското царство, управлявявано от династията Паратараджас, идентична с Парадас от Махабхарата, Пураните и други ведически и персийски източници. Ръкописът "Периплос на Еритрейското море" ситуира страната Парадан на брега на съвременен Белуджистан, отвъд Оманския залив"( абзацът е по енциклопедичен текст за Белуджистан ). 
    И ето че в епоса Махабхарата откриваме името Бригу. Махабхарата е разказ, което предполага "разказвач" и "слушател". Този "слушател", към когото се обръща "разказвачът", е наречен в епоса "потомък на Бригу". Кой тогава е Бригу - явно живял много поколения преди създаването на Махабхарата?

    Ето какво ни съобщава руската енциклопедия по този въпрос:

    "Бри́гу (санскр. भृगु,: bhṛgu от корена: bhrā, "блестя", "сияя") — във ведическата и индуистката митология е велик мъдрец — один от седемте велики риши. В Ригведа името Бригу се употребява и в множествено число и означава група божествени същества, предали небесния огън (Агни) на хората, бидейки негови пазители. Понякога с името Бригу в Ригведа е наричано едно от племената. В Ригведа и в по-късната литература Бригу се разглежда и като жречески род, установил жертвоприношения на огъня, а за основател на този род се счита мъдрецът Бригу. Втората мандала на Ригведа се смята за написана от Гритсамада от рода Бригу.

    Според една от версиите, баща на Бригу е Ману, който предал на своя син космогоничното учение, а той, от своя страна, го съобщил на хората. (Мбх. XII 182—192). Обителта на Бригу, според преданието, се намира на планината Бхригутунга, в Непал, на източния бряг на река Гандак.

    Името Бригу в индуистската митологическа традиция притежава непререкаем авторитет. В един от вариантите на мита за Нахуша, именно Бригу го превръща чрез своето проклятие, в змия и го събаря от небето (Мбх. XIII 100). 

    Потомци на Бригу:

    Бхригу е основател на род, чийто членове се наричат Бхаргави (Бхригуиди). Много от тях стават известни воини или мъдреци. Именно Бхаргавите се явяват "редактори" на Махабхарата в духа на брахманската традиция, придавйки й нейния съвременен вид, с прибавянето на традиционни сюжети, в това число и множество легенди, прославящи самите Бхаргави."

    Съпруга на Бригу е една от дъщерите на мъдреца Кардама. Сред наследниците му са Шукра ( Ушанас ), повелител на асурите, царете Парашурама и Сагара ( изключително интересно име, което ни отвежда към сангария, свещената секира, към саките и сикулите, М.В. ), а също мъдрецът Аурва." ( със съкращения )

    Под названието "бхаргави" откривам българите, които произлизат от високо издигнат жречески род, свързан с вярата в огъня и обладаващ тайните на вселената. Този род произхожда от мъдреците Бригу и Кардама. Постепенно се е превърнал в цял народ - подобно бесите ( "духове", жреци на одрисите ), галатите ( жреци на келтите ) и расените ( "бръснатите", етруски ). Но и като народ продължава да пази свещените тайнства, поверени му в най-дълбока древност от неговите предци - продължава да бъде техен страж, "вълк". Мисията му налага постоянно "движение" - в безкрайните предели на Тракия - от Индия до Апенините - и в цяла Европа - до Британия. Не бива да разбираме движението на българите като бягство от опустошителни военни конфликти, природни катаклизми или търсене на земеделски земи, макар че и това, несъмнено, го е имало. Основната цел на това движение е изпълнението на тяхната мисия. Две са основните опорни точки на тяхното осезаемо присъствие - източна, в подножията на Памир и Хиндукуш ( с лъчи към Северна Индия и Хималаите ) - и западна - Мала Азия ( с лъчи към Балканите, Черноморието, Кавказ и Прикаспието ). Ето защо в тези области са концентрирани толкова сходни названия - И-меон, Меония, бриги, балхи, балохи, Манес, Манас, Ману, Ид - Ида. Тези точки бележат пунктове, избрани от прадревна цивилизация, от които тя е "пръскала" по света своите знания и своите жреци-воини. Между българите в Меония и тези в Имеон, всъщност няма никаква разлика. Това тепърва ще се доказва чрез езика, който са говорили.

    Двете исторически "школи" - тракийската и памирската - не би трябвало да враждуват нито миг повече, а веднага да се обединят. Предстои им съвместно откриване на величието на една цивилизация, пред която бледнее всяко въображение и угасва всяко съперничество.



ЗА ИНФОРМАЦИЯ НА ПЛАГИАТОРА ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - СТАТИЯТА Е ПУБЛИКУВАНА В САЙТА ФАКТИ.БГ И ДЕПОЗИРАНА В IUSAUTHOR.  



Гласувай:
5



1. dobrodan - Милена, първо здравей:),
21.07.2022 21:01
след ден-два ще ти напиша кое какво означава в топонимите и етнонимите, които си цитирала.
Ако пожелаеш, може да не публикуваш бъдещия ми коментар, няма да се разсърдя.
Наистина съжалявам, но фактите са следните: управлявали са хора с доказан език от тюркската група, и се боя, че от поне десети век насам това е доказуемо съвсем лесно.
Доскоро:).
цитирай
2. milenavarbanova9 - Ее, добродане,
22.07.2022 05:22
Тия тюрки са те обсебили, но почват да омръзват. Кои са тюрки според теб? Лидийците? Индийците?
цитирай
3. dobrodan - Обещах ти коментар. По-скоро се чудя как да го съкратя, не друго :).
23.07.2022 10:09
И така, чети внимателно:).

Лидия - от ольi-дьi. Ольi - нееднозначна - издигнат, почтен, уважаван. Дьi - афикс за притежание. Ия - както много пъти вече съм писал, е "земя, територия".
Троя, Ликия, Кария, Фригия. Троя - земя на сеещите. Ликия - по сходен начин - Ольi-кьi - "кыу", светъл.
Кария - кар е многозначна дума, в случая "маса, много, народ.
Фригия - земя на бригите-фриги. Бриги - от глагола бирге - съберете се, всички заедно и т. н.
Ако атис е баща на арамейски, то ата е баща на тюркски език.
Тантал - тан е небе:), тал - уморен... Сещаш се, нали?
Мизийци - от "бизе" - разрисуваните или татуираните.
Меони - от бай-ен, старшият род. Оттам пеоните, бояните и т. н., и т. н.
Спарта - ас-бартъ - отделените, отцепилите се аси. В европейските езици - парче, part и др.
Думата "mater" - директна заемка в латинския със значения "годен, зрял, красив". Оттам и матура, матурист.
Лувия, лувийски, алувиална - от ольi-бий. Земята на великия вожд...
Бригант - сплотените с клетва бриги. Ант, анда - побратим, побратимен...
Еборакум - еб, ев :):):), да, точно оттам идва, мястото, където правя едни работи не за пред хората:):):) - дом, стан, място за домуване. Ер - мъж (човек). Ак - бял...
Генетичните изследвания отхвърлят хипотезите да сме ирански народ. Мога да ти дам подробности.
Илирия няма общо с името Лир. Лир - отново ольi-ер. И за двете думи вече ти писах. Подчертавам - стане ли дума за владетел, в огромния брой случаи името му спокойно се извежда през езика на тюрките. Говорим за ранни периоди, преди исляма!
Коня - кон-ия. "Кон" е qon - дума за уседналост.
Анатолия е изцяло тюркоезична дума. Коренът тольi - пълен, изпълнен. Ана - майка. Не съм виновен, че кралици и императрици носят това име. Ия - вече знаеш.
Много интересна е думата "инд". Това е третият вид числително име (мисля, че не греша) в тюркските езици - с варианти "инжи, инчи, инши, инти" - избраният, посоченият и други значения според контекста. Юнашки заемана от гърци и римляни :):):), които са живяли сред тюркоезични племена и народи още изначално. И са говорели - не се чуди - тюркски езици освен европейските, с които ги свързваме :):):).
Ман - прието е да се смята за индоевропейска дума. Позната ни е и като бан. Съответства на тюркската "бай" - старши, господин и др.
За тюркските заемки в индийските езици :) ще намериш материал. Достатъчно е да вземеш думи като брамин-брахман, Ригведа, Буда (от бутарга - смесвам, премесвам). Хинди е абсолютно и досега аглутинативен език, немският - също :):):).
Различното произношение на гласните, Милена; отварянето и затварянето на сричката; липсата или наличието на предлози (остарели наречия), представки и наставки (масово заемани от тюркските афикси), потъмняването или озвучаването на съгласните звуци е направило езиците различни.
Мисля, че не можем да говорим за произход на всички езици от тюркските :), би било некоректно.
Твърде уверено обаче мога да напиша, че влиянието на езика на тюрките присъства в почти всички езици на Евразия и Северна Африка...
Булгарьi бьiли везде.... по Н. Я. Мар.
Не е ли прав?

Мога да ти кажа и още много неща:).
цитирай
4. radostinalassa - Ние сме град на 8000 години...
23.07.2022 11:05
а Армито ни говори за 6 век. На какъв език сме говорили, преди тюрките да бъдат създадени? И къде са милионите тюрки днес? Естуственият отбор доста ги е съкратил.
цитирай
5. leonleonovpom2 - Здравей, Милена Според мен, куш в ...
25.07.2022 08:47
Здравей, Милена
Според мен, куш в Пакистан и в Афганистан означава кон! Оттам и Кушанската империя, която е доминирана от Българи
Освен това, до ден днешен при нас има кушии, конни надбягвания
Къща е може би -къш, оттам и къшла!
цитирай
6. milenavarbanova9 - Здравей, Ваньо,
25.07.2022 13:50
Логично определение. Кара ме да се замисля.
цитирай
7. milenavarbanova9 - Здравей, Ваньо,
25.07.2022 13:52
Логично определение. Кара ме да се замисля. Но има ли някъде податки, че куш означава "кон"?
цитирай
8. milenavarbanova9 - Не, Ваньо,
25.07.2022 15:02
Проверих - не е кон.
цитирай
9. leonleonovpom2 - Здравей, Милена!
25.07.2022 22:27
Добре, приемам ,че не е
Ползвам едни речници, в които е указано ,че куш е кон, на кушански, но в други ,не е, било птица, куче, но кушиите не се провеждат нито с птици, нито с кучета!
Сега, като твърдиш ,че нещо не е така, редно е да посочиш ,как е!
Куш, на френски е и слой, свързан е и с акушерството, изобщо има богат избор, стига човек да иска да търси в него!

Приятно отлежаване на коментара ми!
цитирай
10. milenavarbanova9 - Здравей, Ваньо,
26.07.2022 14:50
Наистина не разбирам тоя тип ирония. Когато бъда сигурна в семантиката на тая дума, ще напиша текст или коментар.
Желая ти хубав ден и мисля, че не обиждам никого, разсъждавайки по-дълго над въпроси, на които не е толкова просто да се отговори.
цитирай
11. leonleonovpom2 - Здравей, Милена!
26.07.2022 16:31
Аз се шегувам така и със себе си
"Не е вярно" ми напомни случай от предзащитата ми
На първата банка стоеше една професорка и в един момент заклати глава и каза -Не е така, тихо, но я чух? Вперих поглед в нея и тя го каза още няколко пъти
После, при разбора обяви това публично! В моя защита казах, че резултатите са промерявани многократно и се повтарят! Но тя твърдеше ,че не е така?
Ръководителката беше пратила заместника си
Той ме попита ,какво ще правя? Трябваше или да преработя , или да махна тези няколко страници! Казах,че имам материал за три работи, не ми трябват главоболия, а я определиха и за рецензентка!
Той каза ,че с интерес е проследил всичко! Смята ,че съм прав! Не заслужава тази качествена разработка да отиде в коша Ако му разреша, той ще я изглади така, че да не се стига до конфликт с нея и екипа й !По същество нищо няма да пипа Но ще остави вратичка за тях, да не се чувстват сгрешили! А може и да приемат моите резултати
"Пипна " го! Със същите данни стана друг, колегиален материал!
Дадох работата на професорката за рецензия Скоро получих писмо от нея, че съм прав Проверили са опитно описаното Убягнала и е една подробност при предзащитата, затова е реагирала така
Рецензията беше повече от положителна Беше хвалебствена!
После продължиха и доразвиха работата на база моята технология!
Не се обиждай, аз съм за трепане! Аз сам си създадах емоциите Птичката беше на рамото ми, то аз я прогоних Сметнах ,че не ми е нужна
И сега търпя подигравки от разни , от кол и въже, в блога!
Затова и твърдо съм в твоя защита Ти си творчески настроен човек, няма начин да подмина това !Знам от опит, че такъв човек може и да сгреши, но непременно ще даде нешо хубаво и качествено! Науката е в творчеството, не в папагалството! Папагалът е забавен, но не е в категорията "Учен"!
Така, че винаги имаш моята поддръжка!
Професорката беше против, но стана мой защитник? Защото тя оцени творческият елемент в труда ми Че съм направил нещо за пръв път!

Желая ти го, искрено ,успеха!
цитирай
12. milenavarbanova9 - Здравей, Ваньо,
27.07.2022 20:29
Ни най-малко не съм се обидила. Прочети статията ми днес във факти.бг, със заглавие: "Согдиана, Куш..." В нея съм се помъчила да дам отговор на въпроса ти.
Хубава вечер !
цитирай
13. leonleonovpom2 - Благодаря ти, Милена!
27.07.2022 22:11
Прочетох материала ти с интерес! Все пак, въпреки ,че имам много преводи, в езика нямам претенции! Писал съм дори дипломна работа на една французойка, но тя си я редактираше Завършил съм езиковата гимназия на майка ми!?
Благодаря ти за ласкавата оценка, аз съм ти по- скоро привърженик!Искащ успеха ти!

Сега, по темата! От приятел знам за древни Българи в Афганистан Наричащи се калаши?
Преди това, на езика на пущуните, той е бил там, Аспарух означавало герой яхнал кон/ счита се за полубог/, а Българин- чужденец Боготворели до днес Българите пушуните! Българинът е човек на бога, според тях!
Разправи ми любопитна случка ,описал съм я в постинг! Ще се опитам да го намеря
Дали им преводач! Синеок, рус, симпатичен Дълго време го мислели за руснак
Един ден го попитали, от кой край на Русия е? Отговорът ги смаял, не бил руснак, Българин бил, от местните в Афганистан Така научили за калашите Гвърдели ,че са дошли с Александър и останали тук! Другите се върнали обратно
Разбираемо, попитали, какъв е външния вид на другите Българи? Повечето били като него-русокоси и синеоки Той е бил студент в Русия, оттам знаел руски
Два постинга имам по темата всъщност, ако те интересуват, ще ти ги изпратя

Всичко най- добро, Милена!
цитирай
14. dobrodan - Ех.....:):):).. Гледам и се чудя, и недоумявам, и се усмихвам,
01.08.2022 12:31
палитра от емоции :):):).
Ваньо, и ти, Милена,
чували ли сте двамата една дума, кош....
Какво мислите, че означава?
В едно от значенията е военен сбор, лагер.
Там се надбягват с коне, оттам е и "кушия".
Ето ви ги и "кушаните" :):):).
цитирай
15. milenavarbanova9 - Здравей, доброданчо,
03.08.2022 18:47
Усмихвай се, но просто не можеш да се смееш последен. Къща и куче произлизат от една от най-древните думи - "кът" - това е и името на великана Кот, син на Уран и Гея. Прочети статията ми за децата на Уран във факти.бг или в блога ми за Кот, Бриарей и пр. Ще видиш, че "славянското" "кош" - военен сбор, също произлиза от "куче" в смисъл на "страж", воин. Товае смисълът на "куш" - куче.
цитирай
16. dobrodan - Милена:),
03.08.2022 21:22
думата кош не е славянска.
Думи като кът, кут, кот нямат нищо общо със славянски език:).
Думата къща може да изглежда като кукя, каса/каза, ката. Възможно е в новобългарския да се родее и с кош. Куче е производно от Куча, но основата на тази дума също е тюркска. Кук/кок - небесен, високо издигнат.
Куче няма нищо общо с кош, куш, кушия. Сравни кучер, кочияш. След това виж първа палатализация в славянските езици. За нас кучето е пазач, за тюрките е божество:).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milenavarbanova9
Категория: История
Прочетен: 775659
Постинги: 328
Коментари: 1804
Гласове: 1896
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031