"Д-р Никола Грозев, един от почти постоянно пребиваващите в лагери и затвори - София, Русе, Шумен, Пиргово, Парапуново, Белене и др. - е пряк свидетел на тежките телесни и психични последици от инквизициите, защото като лекар е оказвал възможната медицинска помощ на стотици жертви. Ампутирал е замръзналите крайници и премазани ръце и крака. Той е извършил успешна операция на остър апендисит с джобно ножче. Условията и инструментариума не са позволявали достатъчна медицинска намеса.В последното си слово д-р Грозев описва десетки примери на тежки последици от инквизициите, при които не му е било възможно да окаже медицинска помощ и да спаси жертвите.
Заради научен спор, за постиженията на Лисенко, д-р Константинов е уволнен, отнемат му се лекарските права, и той е принуден да стане общ работник в "Бакелиткооп" и отдел "Чистота"."
Днес никой не знае за този БЪЛГАРСКИ ЛЕКАР, прекарал дните си в затворите на комунистите.

Господи, дано е при теб за да те учи на човещина!

"Д-р Никола Грозев е легендарният хирург, чието име се споменава с благодарност в разказите на десетки хора, оцелели в комунистическите лагери и затвори благодарение на неговата лекарска помощ и виртуозни хирургически операции, извършени с подръчни средства.

Никола Хубенов Грозев е роден на 24 май 1919 в с. Злати дол, Харманлийско (днес Симеоновград). Баща му е огняр в българските железници и Никола Грозев е приет в пансиона за деца на железничари във Велико Търново, където завършва гимназия. В гимназията става легионер. Придобива висше медицинско образование в София през 1943. По време на бомбардировките над София работи като лекар в хирургическото отделение на болницата на БЧК. След октомври 1944 е мобилизиран и участва в двете фази на войната като лекар. Уволнен е от армията на 20 февруари 1945.

Веднага след завръщането си е въдворен за 6 месеца - от февруари до август 1945 - в лагера Парапуново край Белица. След лагера е интерниран и работи като участъков лекар в с. Чорбаджийско, Кърджалийско, до януари 1947. След интернирането не му е позволено да се завърне в София и е назначен в хирургическото отделение на болницата в Силистра.

През май 1948 е арестуван и съден в скалъпения от военното разузнаване и Държавна сигурност процес срещу т.нар. Втори легионерски център. По време на следствието д-р Грозев проявява онова качество, което оттук насетне - в затвора, лагерите и в гражданския му живот, ще бъде специално подчертавано в донесенията и справките на Държавна сигурност - той умее да повдигне духа на съпроцесниците си.

На 12 август 1948 Софийският окръжен съд произнася присъдите - д-р Грозев е осъден на 8 години затвор. Присъдата изтърпява в затворите в София и Русе, в кариерата в Пиргово, в Шуменския затвор. От юни 1952 до 19 юни 1954 е в лагера в Белене. В затворите и лагера работи като всички останали и същевременно оказва медицинска помощ на ранени или болни затворници и лагеристи. След редица хирургически операции с подръчни средства, включително при работа на дигата на Персин оперира с джобно ножче апендисит, управата на лагера в Белене му разрешава да оборудва малка операционна. Към него за лекарска помощ се обръщат и надзиратели и началници на лагера.

Донесенията на Държавна сигурност посочват д-р Грозев като един от лидерите на легионерите в лагера. Д-р Грозев има доверието и уважението на лагеристите, независимо от убежденията им и използва авторитета си, за да примирява враждуващите групи на анархистите, земеделците и националистите.

Държавна сигурност изолира авторитетните личности между легионерите и земеделците като ги събира в наказателна бригада или ги вкарва в ареста - д-р Грозев има 80-100 дни в карцерите на лагера, от които е извеждан, за да извърши хирургически операции. Неколкократно д-р Грозев свидетелства в полза на съдещи управата на затворите и лагерите. При конвоирането си до съда при един такъв случай надзирателят прави опит да го застреля.

При известния случай, когато наказани лагеристи са оставени на понтон на 100 метра от брега в продължение на 20 денонощия през януари 1953, д-р Грозев им дава указания как да оцелеят. Два дни преди да бъде освободен оперира лагерист, чиято язва се е спукала по време на работа, и остава доброволно в лагера още няколко дни, за да наблюдава оперирания.

След излизането си от затвора д-р Никола Грозев работи като ординатор в Окръжна болница - Бургас от 1 октомври 1954 до 20 септември 1955. От 21 септември 1955 до 31 декември 1982, когато е пенсиониран, е завеждащ Хирургично отделение при Общинска болница - Поморие. Отличен хирург, д-р Грозев е добър учител на младите си колеги и ръководител на хирургичното отделение.

През февруари 1953 в Белене заради лидерската позиция на д-р Грозев сред легионерите Държавна сигурност му открива разработка "Доктора", която през април 1954 е пререгистрирана в наблюдателно дело, водено и след излизането му от затвора до 1957. През 1957 ДС отново му открива лична активна разработка (ЛАР "Лисица") след донесение на агента "Яворовски", че е "започнал активна вражеска дейност по издирване и вербуване на членове на легиона". През 1959 ДС установява, че донесението не отговаря на истината и д-р Грозев, въпреки че "си остава закоравял враг на народната власт, не развива активна вражеска дейност", ЛАР е прекратена и преминава в наблюдателно дело по линия "Бивши фашисти". През 1965 Държавна сигурност - Бургас отново открива наблюдателно дело (ДОН) "Лисица" след донесение, че д-р Грозев е говорил за противоречията с Китай и Румъния и предстоящото разпадане на социалистическия лагер, за вътрешните борби в БКП между стари и млади комунисти и че е започнал редовно да се среща с бивши полицаи и опозиционери. ДОН "Лисица" е приключено 35 години по-късно - на 19 февруари 1990, тъй като "поради напредналата възраст лицето не представлява опасност за сигурността на НРБ".

Донесенията и справките на Държавна сигурност документират убеждението на д-р Грозев, че комунизмът няма бъдеще, а бъдещето на България трябва да бъде основано върху християнската хуманност, демокрацията и социалната справедливост без класова борба. Държавна сигурност особено се интересува дали добрата работа на д-р Грозев е "съдействие на народната власт" и дали е способен да извърши саботаж в болничната си работа, но констатира, че д-р Грозев гледа на работата си като на единствена възможност да бъде полезен на народа си, което изключва всяка възможност да вреди.

След 1990 д-р Никола Грозев, с авторитета си сред бившите политзатворници от целия политически спектър - от анархистите до националистите, е избран за първи председател на все още единния Съюз на репресираните, но се отказва в полза на друг кандидат. През 2001 е избран за председател на един от трите съюза на репресираните. Авторитетът на д-р Грозев дава надежда за обединение на съюзите, но 3 месеца по-късно той умира."

Познавах доктор Грозев Със сина му бяхме приятели Жена му ми беше учителка
Беше колоритна личност! Уважаван в града, специалист от висока класа!
Малко преди да почине, срещнал майка ми и се разплакал, сподели тя!
Повтарял непрекъснато- Прости ми, Фанче!
А тя го успокоявала, че няма за какво!
Не попитах за причината, майка ми също беше репресирана жестоко и по тази причина, изселена в Поморие! Разбрах, че е нещо в тази връзка и не исках да ровя в раната й Тя също не каза причината?
Но, всяко зло за добро На това прогонване дължа появата си!
Как да го плюя?

От 21 септември 1955 ли става дума?
Или, че грешно е считал нещо за вас(вашето семейство) по причина грешни сигнали. В по ранен период не е възможно да сте били познати, този човек не е от Поморие, а в Поморие е "заселен", можете да обясните - както четете, става дума за организацията на легионерите, а в последствие за разни други софийски дела, които няма как да засягат жени, свързани с т.н. горяни - епизод от историята, който не е много мътен, но има много лъжи в него, все пак е трябвало много хора да бъдат унищожени по нагласени обвинения. На това се казва изчистване на страната от вражески елементи - навсякъде се е ползвало НКВД-НКГБ и местните им слуги от ОБ--КДС-ДС. Та, пълно е с лъжи в тази история и лъжливи "СПОМЕНИ" на милиционери и откровени убийци. Иначе, Лекарят го познават хиляди хора и до днес от цяла България.

Не съм засягал нищо от дейността на човека , който уважавах много! Безспорен медицински талант, оперирал с бръснарско ножче!
С майка ми са били съмишленици! Но са се запознали в Поморие
Грешно си ме разбрал С нещо се е чувствал виновен пред нея, може и да е от болестта? Но тя сама е отрекла, че той има някаква вина!
Да, хиляди го познават, но аз не съм броил колко пъти съм бил у тях!
Докторът беше контактен човек, но все пак разликата в годините беше голяма, за да твърдя, че сме били приятели Приятелски връзки имах с малкия му син и често си говорехме на двора, до асмата от киви!
Но докторът съм виждал на приятелски разговори с родителите ми , съпругата му беше колежка на майка ми!
Не знам какви милиционери има в главата ти, но майка ми отказа полагащо и се парично обезщетение за объркания и живот! Признанието за страданията и беше достатъчно!Освен красива, беше и горда жена!
След като залепих некролога и за 40 - те дни, ме догони бащата на момичето, символ на демокрацията! И между обичайните приказки в такива случаи каза- "Тя беше най- красивата жена на града!"
Да знаех, че красотата и
е причина за мъките й

На твое място бих си върнал думите назад
Човек с достоинство би го направил
Аз, който правя невъзможни неща? Милиционер! Защо?
Милиционери драги са били тези, които лаят сега срещу онова време Посредственици, поставени на място, за разлика от сега! Сега само плямпот за величието си
Ти явно демонстрираш някакво превъзходство по гаден начин- мачкайки хората, които считаш за безопасни!
Пиши си тук, на каквото си способен!
Евентуален отговор- при мен!
Тук няма да го прочета! Ето , писах при тебе!
Покажи смелост!

ПП - Символът на демокрация е Лияна Панделиева!
Баща и живееше в кооперацията, където живееше и майка ми!

и къде съм писал, че сте милиционер не ми е ясно - нямате данни за служител на ДС, по причина, че сте образован човек и като образован сте от друга страна ограничен, разбира те ли, ставате за служител, но нямате мая, която да ви направи дълбок като гестапото, примерно - най-много в техническото разузнаване да можете да се реализирате, а ако сте излизали зад завесата по времето на комунизма сте точно от научно-техническото разузнаване - крадене на формулата на "верото". Пак ще кажа, нямате креатева на мислене на ДС служител (не можете да си обясните, защо Грозеви са ви подозирали като следящи), твърде обикновен сте за вкуса на службите и същевременно невзразчо-забележим, разкриват ви на всяка крачка. Колкото и да се пънете - не създавате смисъл или новаторство. Един полезен и съчувстващ невзрачен човечец, объркан от реалността с красива майка със стиснати крака, интересно, нищо не говорите за баща си. В ШЗО са ви тествали и там сте си провалили бъдещето, огледайте си приятелите от там и ще разберете истината за себе си.
Предполагам, че се е страхувал от вас, мислейки, че сте инсталирани от ДС да го следите. Някак не може син на репресирана красавица и при това умна - учителка да е с вашите разбирания, които споделяте в блога. Даже не си правя труда да пиша за византийските проститутки - хората са важни, а когато хората са курви... знаеш за империите и малките републики.
А с това, че сте комшия с проститутка, случайно станала лице на демокрацията е интересна подробност. И по причина, че проститутки бяха лица на демокрацията, даже депутатки - демокрация няма в съветската ви родина. Държавност с курви не се прави, но и да се направи, изглеждат като първата империатрица на Русия(отровила мъжа си с отрова за мишки, връщайки му за спиртосаната глава на шкафчето си на "хванатия" и тъпкач, а после като майка и империатрица държала трупа на Петър на показ около 4 години, като сифилистика Ленин в духовната ви родина, апропо и Петър е също сифилистик и империатрицата - минала през около 20-50 ръце и при това ниска, грозна, но еблива - същата като комшийката ви, добре, че не сме съветска монархия..., всъщност може и да сме като гледам парапетната проститутка в парламента).
И от какъв зор да ти пиша в блога, това някаква хитрост по-хими5чески ли е или така са те учили в НТР-то, ето ти и пример, че си много просто момче, което не става за нищо - ти ми дращиш в блога, а аз да пиша в твоя, не ме интересуваш, твърде си елементарен за моя вкус, можеш да опиташ в областта на на мемоарите да се реализираш, след години ще предизвикваш само смях в изкуствения интелект. Докато Коста или г-н Рашев ще ги четат с интерес, както и форма, батого или ... кадастралния инж. от Пловдив, а вас няма никой да знае, защото сте ограничен, органичен продукт на комунизма, бих казал. Щях да забравя и авторът на иванангел е стойност поне 200% повече от вас.