Когато приемеш играта,

с първия писък на бебе

в Света,

започва доброто и злото,

да ти създава ума.

Тялото с кости и жили,

да страда

и да се гърчи от кеф,

че си нещо, което е тук и сега,

а може би, ще бъде за винаги

или до смъртта.

Роден на Земята играч,

дуален и вярващ в Бог,

до Края на тази пиеса

ще бъдеш на Нищото пръв.

А може би теб те сънува

един машинен ум

с програма, процесор

и малолетен Бог-геймър.

От далечното бъдеще -

филм.

А може би ти си екранът

с онази бяла светлина,

върху която си мислиш,

че всичко това е Света.

Вселената, старите песни,

Родината, дворът,

другарите преждни

и даже будьновката

на дивака.

Ако приемеш, че си кръстен,

би трябвало Рая и Ада

да са Краят.

Ако приемеш, че си част

от Бог – ще го намериш

в новия Живот.