От много години съм женен

за моята мила любов.

Разбира се, че съм бездеен,

като всеки мъжки отрок.

В живота ни имаше всичко,

свекърви и малко пари,

деца и мизерни вечери,

приятели мръсни

и хора добри.

Кавги за дребни стотинки,

кавги за глобални мечти,

но всичко минава и свършва,

и спомен остава,

и по-малко дни.

Най-важното нещо в живота

е да разбереш,

че твоята мила половина

е с тебе до като не я предадеш.

Децата си, здрави отглеждай,

дели с тях хляб и надежди

и не натискай жестоко

живота им нов и свободен.

Каквито станат – ще станат,

без нашата веща намеса,

само гледай да пазиш

възможност за пълна утеха.

Домът си отворен за блудни,

изгубили пътя души -

винаги дръж

чист и топъл,

когато светът се руши.

Душите на тези, които

си произвел от калта,

нежно обичай и питай –

Деца, какво да ви даря?

В семейството няма

знак равно и справедлива

делба, жената е друга планета

и с нея не почвай война.

Най-тежката загуба, казвам -

е да загубиш майката

на твоите деца.

Жена ти е нежно създание,

което се храни с любов,

с ласки и думи душевни,

в леглото, след секс

и внимание -

с изпълнено обещание.

Когато усетиш,

че вътрешно плаче

или на яве –

пълзи в краката и

и се моли да ти прости.

Бъди християнин

и подложи не само

другата буза,

а и душата си гузна.