Откровението е някаква самозаблуда, която предразположените към мистика хора, приемат за пръст на съдбата и пряко общуване с неведомите сили, Божествените или други същности. Няма да пиша, кой с кого говори, че това е доста изтъркано. Прекият контакт с Бог е лично дело на всеки, както се казва. Разбира се, може и да сте леко мръднали и да възприемате Вашия свят като изтъкан от подобни ситуации или роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли в кукувиче гнездо. Не обсъждаме, какъв сме и колко сме здрави прсихчески или умствено, но повечето рискови занятия имат силен уклон към този тип мистицизъм - суеверие (бягаше ми думата). Фронтовите истории, особено от последните две световни войни, силно са развили този фатализъм у хората, които са ги преживели, най-първият патрон, който получиш, нарочен да го изстреляш срещу врага - друго човешко същество, не се изстрелва, а се прибира на място, където да го забравиш и да е в теб винаги, докато свърши войната(носи късмет и те пази от Смъртта). Първата гилза от патрона, който е убил човек се запазва за вечни времена(снайперистите, които и днес си вадят хляба с убийства го правят, а бойците са го прихванали от тях, напоследък) и т.н. и т.н.
Тази сутрин, мина един психически болен човек, който е на инвалидна пенсия от преди да върши 50 години и докато пиех кафе, се примоли да го почерпя кафе и цигара. Направих го с безсмислие, т.е. нито ми е дерт, нито си мислех, че за бонуси, всеки се прави на луд в родината (не така, а така се пише "Родина"). Като човешко същество, винаги съм помагал на всеки, който пожелае помощ, стига да не излиза извън пътя и да му става навик, а на тези, които са ми помагали на мен, винаги съм задължен до гроб и опитвам да реабилитирам помощта им с моя си помощ. Най-ценя тези, които са ми помагали, без да им искам помощ, но за такива не се сещам (хората сме гадни маймуни, мразим тези, които са ни изкарвали от калта), явно не съм този тип човек, на който някой да помага изобщо - или съм много гаден или изглеждам като напълно задоволен тип, или обичам да забравям.
В някакъв момент, след "почерпката" се замислих за Господ и неговите творения(защото пожелах да накаже изродите, които аз съм решил, че са такива и се засрамих от себе си, казвайки си - кой си ти, че съдиш и наричаш някого изрод и си помислих - не съди за да не те съдят и теб). Обикновено, мен никой не ме черпи кафе или каквото и да е друго, както писах по рано, предполагам, истината е, че съм лош и зъл човек, обичащ да съди другите, а и аз почти никога не съм пожелавал повече от цигара, когато са ми свършили, а магазинът е далеко и до сега съм преброил такива почерпки за целия ми живот - не повече от 15-20 цигари, а пуша вече около 50 години. Та, казвам си - века получа Откровение и бърза депеша за каквото правя.
Не минават и 10 секунди се появява поредният просител - циганин, който понякога черпя с цигара и му давам пари за кафе от автомат или за баничка. Иска си "неговото" и аз кипвам и му казвам(на човешкото същество) да ми се маха от очите, щото го храня цял живот - него и цялата им циганска пасмина.
Не се почувствах лош човек, а сега докато пиша се гледам отстрани и се виждам като много, много лошо същество и ми е тъжно, тъжно... за мене си и моя си Свят. Но веднага се сетих, какво исках от мистичната същност на нашия Свят - да ми даде отговор за съдиите на другите и моя живот.
Получих го - Господ мрази тези, които искат и обича тези, които нищо не искат от Него. Стара реплика, но вярна, може би.

Получих го - Господ мрази тези, които искат и обича тези, които нищо не искат от Него. Стара реплика, но вярна, може би.

Някои хора независимо дали вярващи или атеисти приемат Светото писание буквално а от там, и така възприемат живота, повърхностно. Едни ги избива на мистика, други търсят съжаление и просят а някои направо се озлобяват.
Едните ще те прокълнат зад гърба или директно а последните направо ще ти теглят една „тънка" ... и това ми се е случвало.

хахаха, като нещата станат сложни, освен да ти го набият..., където могат ще те и разкъсат, приятелю. На това му се вика любоф.