За радост или оправдание на засухата в нРБ и в нашата трета родина - Рим, беше така, преди има няма 2000 години с водата.
Знаете, че строяхме с вашите предци (някой роби, други учени римляни) акведукти за можем да пием и да се мием. Не знаете, че водата от акведуктите бе държавна и само за обществено ползване - бани, мани и фонтани, почистване на "клозетите - обществени" и за пиене. Продавахме я не много скъпо - ас за около 3 литра (днешни или галон по мерките на новата ни родина, свиквайте, другари с новите родини) на около 1 000 000 души - бутилирана, така да се каже, в керамични съдове за многократна употреба.
В републиканския период, ползването на питейна вода бе строго и ... злоупоребите се наказваха жестоко - разбира се с парични глоби. Едно магаре чинише 5 сестерции - глобата бе до 10 магарета, а за злостните крадци на вода - 20 магарета. Другарят Христос с белото магаре, когато влизаше в неговата си столица, яздеше бело магаре, е, белите магарета струваха по 20 сестерции, мерцедес - лукс класа. По това време се подвизавах на вратата "иглени уши", а се къпехме там не от акведукт, а от подземни резервоари - робините мъкнеха на ръще вода и се чипкахме, както казваше дедо Стефчо. Пак се отплеснах, спомени много..., еххх Елия, Ребека, Сара...
Нашият наследодател Октавианчо, като умно момче, вдигна цената на водата в Рим за сефте от 100 години и набиваше канчето на ВиК работниците - до един тарикати като сега.
Назначи шеф по водата (куратор), двама ликтора към него, трима държавни роби, писар, архитект, глашатай и разсилен. Заплата, котлова храна и вода, административна сграда, вещево доволствие и т.н., работата стана модерна и търсена, платата добра, възможността за кеширане отлично. И това само за контрол над съоръженията и частните фирми, работещи по водопроводите.
Течаща вода в дома е хубаво нещо, но тогава вода, законно имаха само свръх богатите - стотина "къщи" в Рим (към 124 г). Процедурата бе такава, че за да ти разрешат да имаш вода в дома си, се налагаше да пишеш до сената, той да те одобри, да те "ратифицира" императорът и да платиш... различни суми до 1 000 000 сестерции, да осигуриш ремон и подръжка на акведукта и малките тръби и какво лине, но пък си беше голям кеф...
И тогава крадяха обществена вода и с гъза си в Рим, в преносния и пряк смисъл.
Пълнеха нелегални резервоари, правеха нелегални отклонения и най много го правеха това търговците по лафките, проститутките в публичните домове... разбира се да си мият... рибата - търговците, не проститутките.
Най долни крадци бяха земеделските производители, те директно пробиваха съоръжението на 30 м. височина и си поливаха зеленчука, за тях глобата стигаше до 200 магарета, когато цената магаре стана 20 сестерции. Много долно племе са туй селяндурите, но полезно - я домат ще ти донесе, я царевица ще ти свари..., след 1800 години, когато с Америко им ги докарахме от Америка, но това е друга история.
По онова време нямаше водомери и всички кражби се правеха по-инженерно - сменяха се бронзовите "тетки" на отбивките с по-голям диаметър, слагаха се по-големи глинени тръби (Ф-ито) от сертифицираните, а на високите съоръжения, под остър ъгъл се пробиваха дупки към водотока...
Като умре някой с вода в дома или фалира, или прозаично го "очистим" като вредител на "короната", новият собственик на дома, минаваше през нова процедура за водоснабдяване. Предлагам на днешните частни дружества в нРБ да помислят по тази хитра "политика" и да шибнат такса нов собственик поне 300 еврака за новодомците и нещастните наследници с възможност да бъде описан разхода в ик. обосновка на жилищтните кредити от банките.
Ще завърша малко по-ведро на фона на бодещата водна криза - хич да ни ви пука, като "влезнат" хуните (орките, резаците и т.н.), те, много не гледат дали сте къпани или не, т.е. шибаха ни на ред.

Музика, разбира се - Хендел, нещо, което написа(х) във влажния Албион.

...видян с очите на водоснабдителя. Интересен разказ. Не знаех, че глобите са били толкова големи и че малко къщи са били водоснабдени.