"Напразно към Парнас, писач одързостен, обръща взор от дарбата лишен."
Беше отдавна. В нашия Свят да се допиташ до оракул бе част от играта да оживееш. В уредения комплекс на селяните от билото - Делфи, някога много прости козари от има-няма 500 години се помещаваше храмът на Аполон. Мисля, шест предни - фроинтални колони и поне 12-14 на дължина от мрамор, през 6 метра всяка. Тогава бях младо момче и разходката до там не беше много сложна. Тръгвахме на "среща" с бъдещето си по днешните календари в края на април, когато храмът отваряше врати за "пророците", които наричахме пития. Защо я наричахме пития е ясно и днес. Някога, когато на това място е имало храм на Гея, минал Аполон и убил "змея" - питон, Гея му се падаше прапрабаба по линия на баща му, а майка му Лето... (дълга история, и на Лето - Лета, така не и казвахме тогава). Та, хапнахме последно овнешко в селото под храма и с две яренца се запътихме към изворчето и тогавашната пророчица. Беше от местните, по днешни стандарти слаб милф на около 40-42 години. В селото се видях с дъщеря и - най-малката и такива работи, събираше чеиз за догодина, когато щеше да се омъжва за един овчар...
С баща ми и неговите хора (слуги) носихме доста материални ценности, поне един талант в злато и още няколко в сребро (талант - 28 кг. - "македоно-тракийски" по онова време, преди това малко повече, след това малко-по-малко и също различен по тежест, според географския си произход и по чистота на метала, нещо като днешното ... 14-20 каратово злато или стерлинга, но доста по кофти, защото среброто ни чернееше, на кой да му мине през акъла, че се окислявало, да го ...).
Между нас, бяхме теглили чоп, кой ще е първи след баща ми и на мен се падна да съм втори преди полубратята ми и братчедите.
Преди над 10 години посетих тези места. Вече не е същото, но селяните по билото, които днес се наричат "гърци" са си същите, само жените им нещо са дали фира, по-грозновати и по-дебели са, сигурно е от доброто хранене в ЕС и обездвиженият начин на живот. Преди гонеха козите по цял ден по камънаците и имаха ... малки, стегнати дупета и първи размер цици. Днешните ми напомнят черни, диви свИни - майки, вие им казвате "качури".
Горе имаше поне 300 души, семейства, отделни поклонници, чак от Вавилон и група римски туристи в т.ч. и предците на Леонлеоновпом2 от Анхияло, които носеха торба сол - розовееща като дар (сега я продават като "розата на Поморие - цвете на солта" за 17.09 лева 200 грама).
На тейко ми му рече така Хисандра, (пития, това и беше името, с което беше позната в нейното село Косотис) че ще завладее Света със сребърни копия, а на мен нищо не рече в началото, защото докато миеха моето яренце в извора, но не се изправи не потропка с копитца, а само милно и жално "бечеше". Татко по-късно, явно приложи новаторски подход и завладя всички мини за сребро в района, но това е друга история.
Каква беше Хисандра-пития в Делфи? Местна селянка, която седеше на вулканичен разлом (напоследък има сериозна земетръсна активност района, посетете сайта на местните сезизмолози от БАН, там в реално време ще видите за какво иде реч, а може и да станете дописник и да сигнализирате за усетено от вас землетресление, като попълните надлежен онлайнформуляр).
На следващата година, лично посетих тези места сам и с ученк на Платон. Минах през зимата с учителя ми. Да си призная, нарочно. В зимните месеци по днешно му - от декември до март, храмът на Аполон ставаше храм на Дионисий (неправилно наречен от местен педал от ДС "Загрей", а иначе звучеше по-близо до днешното "за-хей", от където идва и думата "кур-кума", защото така се е наричал най-разпростаненият брачен ритуал на тракийските орфисти - между 31 декември и 2 февруарий (денят и на хора с нетрадиционна ориентация по ваше му) в него с куркума на прах, доставена от далечна Индия си мажехме оная работа за берикет - пари, ама стои като след употреба на мантра от учителя Калушев, дет се вика - пробива директно фонтанелата дори на българска пенсионерка на около 65 години... (пак се отплеснах).
(продължението следва - при проявен интерес от пубиликата)

Видео със съвременни ... женски.
(без музика)

аз по това време си пиех родоското вино с Праксител, докато ваеше левият баджак на голата Афродита. Модел му беше една куртизанка Фрина - много готино парче.
прочее, Аполон Слънцеликият беше с малка пишка.

че и ти си му бил модел. Големите пишки не бяха модерни с оглед петроханските адети всред младежите.

зависи от гледната точка. като писа, че си ходил,зимъска по храма на Аполон се сетих, като падне 15 см. сняг викат "о, ужас", а уй 15 см. им се струва малък.
всъщност Пития много е поркала и от там идва "питие".

Едно време, какви мъже имаше..., бели мъже, но не бяха отошли далеко от Африка и черното в тях.
През зимата храмът ставаше на Дионисий, боговете се менкаха, като в сглобката - 9 месеца едните - аполонистите, 3 месеца - дионисиевците, а татък зима имаше редко на 10 години веднъж падаше сняг, не като в Родопи - Родопе, налагаше се да измисляме гащи от ярешка кожа тип "санкюлотки" за планински преходи и с една гъзовейка "хламида" немаше как да минеш и Хитон, Хематон, Пеплос и Ексомис, дааа.