В "съветското" пространство на добре контролирана И ПОСТЪПАТЕЛНО РАЗВИВАЩА СЕ изродщина се раждат какви ли не истории, които и писател от сорта на некадърника "цървулес" не могат да родят в плешивите си, инвалидизирани тикви. За пример ще потърся в "тубата" филма на ленинградската киностудия, касаещ превъзпитанието на "безпризорниците" (група от деца и младежи, изоставени от родителите им или деца на "любовта" и зверствата на червените орки в т.ч. и убиването на родителите на силно малолетни подрастващи, такива след революцията - около 1921 г. са от 5 000 000 до 10 000 000 "сираци" на територията на бившата Руска империя). На практика нещо подобно е и другарят Андропов, син на хазарски дегенерати, занимаващи се с бижутерия и търговия на злато, според едни "историци" станал на 4 години свидетел, как пияни азиатски орки убиват и ограбват баща му, изчукват зверски майка му, а малкият Юрий, скрит под пласт дрехи (тогава се е казвал по хазарски Йосиф или нещо подобно) тихо хлипа като маймунката с "починалата" майка, заменена с мека играчка, изобразяваща космата маймуна (трогателно, почти толкова, колкото и приказката за малкото лястовиче и "Мачина сълза").
ТА, ДРАГИ БЛОГЪРИ - ЩЕ ВИ НАРИЧАМ "СЪУЧАСТНИЦИ", ГЛЕДАЙТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ФИЛМ. ЗНАМ, ЗНАМ, ЧЕ СТЕ ГО ГЛЕДАЛИ КАТО МАЛКИ ДЕЦА И СТЕ ЧЕЛИ КНИЖКАТА, ГЛЕДАЙТЕ ГО СЕГА С ОЧИТЕ НЕ НА СЪВЕТСКИ "ХОРА", А НА СВОБОДНИ БЪЛГАРИ, АКО МОЖЕТЕ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИТЕ И ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ, КОЛКО ЗЛЕ Е ДА "ПАРВИШ" ВОЙНИ И РЕВОЛЮЦИИ.
От своя страна Република Зуев е лично дело на старовереца Зуев в блатата и горите на днешна Беларусия.

Село Заскорки е в района на Полоцк (град Полоцк в момента е с около 90 000 души жители на картофеното изчадие, съветско, градът е по-познат като сталинска "крепост" Полоцки укрепрайон), в периода 20-40 година, местните са колективизирани и драни от червените сволочи, а през 1941 година се обединяват около съселянина си Михаил Евсеевич Зуев и създават т.н. "Република Зуев".
Самият Зуев е силно вярващ православен, лежал 8 години за вярата си в съветските концлагери, излежал "присъдата си" се връща в селото преди войната в 1941 година. Двамата му синове нямат това щастие - костите им са някъде в "мъртвите сибирски полета" без кръст и без опело (те и тук местните комуняги така ни редЯха, крадейки гробовете на Централните гробища от по-предните българи в едно с паметните им кръстове - надгробни, а г-н Коста Иванов ни разказва за оброчния кръст в "чест" на "демократите" от сДС, водени от не една комунистическа сволоч, милиционерска и десейска, окраден от нормални български хорица, мамацита ви комуняги - бял ден да не видите, както на Този Свят, така и на Онзи Свят).
Второто видео е за тези, които искат да се запознаят с историята на Република Зуев.
Защо изписах всичко това?
С една наивна идея, че историята на България в този период е много подобна тази т.н. РЕПУБЛИКА.
Имали сме други шансове при окупацията ни от сталинските изроди. 
АБСОЛЮТНО НИКАКВИ! 
Същите шансове днес имат и т.н. "путинци" в Путинска Русия, само при условие, че всички добри хора на Земята кажем - Никога повече изроди на власт.
И умната, когато ви лъжат, че съветско говно като Радев ще ви върне комунизма. Неговата работа е опечена във футката на селянията, от която произхожда, а вашата е все още неясна.
За финал видео с уважение към народа на Свободна Украйна.