(из цикъла "Делнични празници - 1")
Между разсъжденията за Джон Ди, манускрипта на Войнич и съветските курви на име Жуковски (за тях може и да сте чували, а по скоро не сте, но да речем курвата - дъщеря Жуковска е жена на хазарчето Абрамович, а майката... дълга история, майкатааа) и сравнителните характеристики на днешния Свят със света от преди 100 - 200 години, въпросът можеше да бъде и поставен по друг начин, примерно: какво не знаеше лейди Хамилтън, полкинчето Мими Валевска в сравнение с педала Сашко Холщаин-Готорпски и според Раковски ГС - На Поле Он (българче - правнук на местни гастарбайтери от Котленските баири).
Колко дълго могат да ви лъжат и колко време ще ви трябва в един Свят, който "блика" (бълг.) от информационни "бликове" (англ.) да се самоосъзнаете като не националистическо говедо, а като Човешко и Свободно същество. Едно време за това осъзнаване се казваше, че човек се ражда или в благородно семейство или говедо по начало, но тогава това бе част от философията на елита да ви държи в подчинение, демек да бъдете част от т.н. животновъдна ферма, близо до представата на колегата Оруел.
И в момента се чудя коя от многото "набелязани" истории по-горе да опиша, но ще избера най-съвременната, защото какво ме интересува как бе преди 100 или 200 години - в тази реалност миналото и да може да се променя, то не влияе на настоящето, а само на бъдещето. 
Никога, ама никога в човешката история мнозинството от хората не са разбирали, че са продукт на собствените мозъци. Даже днес, някой са склонни да намесват в удачите и неудачите си обществото, близките си роднини или собствения си мързел. Не сте прави, драги сънародници - за всичко сте си виновни вие и за това или трябва да се награждавате или да се наказвате - сами.
Та, поведението на курвите Жуковски е човешко, обяснимо и те все пак не изгледат като свини майки (качури/ки). 
Преди време с упоменатия Джон Ди се видяхме в Прага, когато продаваше т.н. манускрипт на Войнич (продаде го кучето за 580 дуката - близо 2 кила злато, 500 за книгата и 80 за "разшифровчика" - бронзова джаджа нещо като сложен спинер-днешен  от бронз с три въртящи се полета и 24 букви). По някаква причина беше решил, че Ели или Ванката от Массквва не заслужават да знаят, как се прави нова нация от дебили, крепостни, роби и т.н., а в харемите по нашите земи, тези мурафети ги умееха - говоря за хисарските бани и за баните в Истамбул. (който е изследвал манускриптът се сеща, за банския цикъл в него). 
Мислех да ви занимавам и с един наш конституционен съдия, но много ще изпростее темата, намесвайки конститутки.
Та, ще се закръглям, както казваше аверът Лео от Винчи за кръглите идиоти (да не се бърка с местния Кашкавало). Тръмп е просто и неначетено момче, лизач, който има практическа бизнес и сексуална "култура", дворното псе е обикновен помияр от Ленинград. Спиридонич не е лизал Маратова, дори в разцвета на "връзката" им преди над 10 години, но като малък е духал в двора на комуналката в която е израснал на батковците и за това устните му са наляти на снимката когато са го приемали за октябърче.
Между нашия галош, наричан чорап (тъмносин, според сина на партизанчето, какво ли са правили в землянките нощем тези герои от времето на сталинизма, остава неясно, особено ако са немали женски камунистки под ръка) и тов. Тръмп ще има разбиране върху общите сексуални навици, но е добре да не ходи там с жена си, защото видимо не е по вкуса на хазаро-ирландчето.
Хората от сорта на Ендрю Тейд (също неизвестен за мнозинството българи, но мога да го нарека чист българин) нанасят сериозна вреда върху популацията, която все по-често ще се циганзира в смисъл, че няма да сте родени роми, но начинът ви на живот ще е цигански. Такива са посевите - това което се сее в главите ви, ярки представители на това направление са Киро Брейка и Славчо Трифонов и разни други неосъзнати и осъзнати педали в нашата съвременност. От тази култура няма да родят курвите Жуковски от СССР, а ще се роди обикновена и гнусна просТитутка - певачка или местна вулва без умствено съдържание, но с огромни претенции за изключителност, задоволяваща се с обикновените наркомании - алкохол, психотропни вещества и креватно заработен кеш, осигуряващ безметежен и нетрудов живот в рамките на местната или коя да е друга кочина.
Та, на която и врата да почукаш - винаги в началото се отваря незаключената врата или посетителската, по причина, че е автоматична. Като посетител вие сте молител или купувач и нищо повече, нищо по-различно от роба или крепостния, комунистическият ОФ-член или масовката, статистите в живота. Казано по друг начин - хабите ресурса на планетата. Точно това ще се случва тези години до 30-та, когато според заложените ... идеи трябва да изчезне до 90% от популацията, т.е. "видоизменен въглерод". Да, на мен и на всеки е ясно, че ние като местни не влизаме в групата на оцелелите 10%, няма за какво да се лъжем.
Бих ви посъветвал да си закупите по един модерен противогаз и да си намерите скришно местенце край вода в българските гори тилилейски, да се запасите със семена и консерви и да си изкарате живота до край - естествен край.
Да не забравя, когато глусавете - умната след януари 2027 година до април, идат новите избори.

*manu scriptus - интелектуална злобарка (б.м.)

малко заигравка с технологиите
Делнични празници – I

Открай време човекът е убеден, че някой друг му е виновен. Ако не е държавата – комшията. Ако не е комшията – Брюксел. Ако не е Брюксел – Вашингтон. Ако не е Вашингтон – Марс сигурно. Само огледалото упорито отказва да поеме вина.

Живеем в епоха, в която информацията се размножава по-бързо от зайците, а знанието – по-бавно от държавна администрация. Всеки знае всичко. Никой не знае откъде го знае. Но това не пречи на увереността. Напротив – колкото по-малко факти, толкова по-категорично мнение.

Преди хората са търсели истината. Днес търсят линк, който да потвърди това, което вече са решили да вярват. Разликата е дребна, почти незабележима. Като между лекарство и хранителна добавка.

Разказват ни, че светът е прост. Добри срещу лоши. Наши срещу чужди. Истината срещу лъжата. Само че светът има лошия навик да бъде по-сложен от телевизионен дебат.

Историята също не е невинна. Всеки век си я редактира по собствен вкус. Победителите пишат учебниците, победените – мемоарите, а следващото поколение се чуди на кого да вярва. Най-разумно е да чете и едните, и другите, а след това да мисли със собствената си глава. Последното е най-трудната част.

Напоследък все повече хора се държат така, сякаш критичното мислене е опасно занимание. Предпочитат готовите обяснения. Те идват в удобна опаковка, не изискват усилие и имат дълъг срок на годност. Почти като консервите.

Най-лесно е да обясниш всичко с някакъв всемогъщ заговор. Тогава животът придобива стройност – някой дърпа конците, а ние сме публика. Само че реалността обикновено е по-прозаична. Често това, което изглежда като велик план, е просто сбор от човешки интереси, грешки, амбиции и обикновена некомпетентност.

И все пак има нещо, което никой не може да свърши вместо нас – да мислим. Това не гарантира, че винаги ще сме прави. Гарантира само, че грешките ще бъдат наши, а не взети назаем.

Свободата не започва с това да надвикаш другите. Започва с готовността да се усъмниш в собствената си правота. Това е неприятно упражнение, но засега не са измислили по-добро.

Останалото е шум. А шумът, както знаем, винаги е убеден, че е музика.

В клипа - музика, разбира се по темата

Навремето един мюсюлманин ми се оплака - преди младежите ме питаха за посоката към Мека (за ежедневната молитва), се га ми искат паролата за Wi-Fi ми ...Аз го успокоих - посоката към Мека я търсят с гугъл в интернет :)

Моите наблюдения са, че за 5-8 хилядолетия човечеството сменя само джаджите, но истината и вярата са все така недостижими и неразбрани .