Прочетен: 1983 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.04.2023 20:33
Тази "статия" е препис от 3 публикации, съврази със съдбата и името на определена "икона" от литературата ни и прехода ни, неговият син и белият хляб, запазен за отбрани човешки отпадъци в Отечеството ми - България. Прочетете и знайте, че Тук, никога и нищо няма да се промени и не се променяло от времето на ... бедният, наивен младеж, познат ни като Васил Левски, случайно станал знаме и икона за българите...
Днес(вчера), Комунистическият интернационал е назначен за шеф на радио "Христо Ботев", да ни е честит този хубав човек и син на баща си.
между двете прасенца има разлика, май
първа статия за комунистическия интернационал с намек за неясно ДС минало
"КОЙ ЦЕНЗУРИРА В БНР? от Валери Тодоров (БНР)
- юни 12, 2020
"Аз знам какво е цензура. Още като заместник-главен редактор на вестник „Софийски университет“ се срещнах с цивилните хигиенисти на общественото мнение от Държавна сигурност. Поводът тогава беше колега, който днес е известен журналист. Казва се Кин Стоянов и е син на Радой Ралин…Това не е предисловие..."
втора статия за семейството "демократи"
червеният в-к "Дума" май 2020 година
АВТОР ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
"Плагиатството на Радой Ралин
Противно на твърденията, след "Люти чушки" сатирикът публикува по две-три книги годишно
Ех, тоя тоталитарен социализъм, толкова е непоносима дори мисълта за него днес, че за да бъде съборен и смачкан докрай, се позволява и поощрява дори откровеното и недвусмислено плагиатство. (За лъготенето от сутрин до вечер да не говорим.) Какво да правят горките днешни апологети на новия стар капитализъм, който опустоши и оглозга родината ни като ято африкански скакалци. Тук си спомням гениалната епиграма на Васил Сотиров:
Как ли ще излезем от катаклизма
с тия калпави хора?
Едните не можаха да построят социализма,
а другите не можаха да го съборят.
На 1 април 1997 г. в. "Български писател" публикува текст, който в първия априлски ден звучеше като тъпа шега. Но уви, това впечатление бързо се изпари - авторът на публикацията, малко известният дотогава журналист и сатирик Иван Енев, изнесе черно на бяло, че "Люти чушки", най-известната книга на емблематичния поет и сатирик Радой Ралин, е едно най-обикновено плагиатство. Че Радой Ралин е окрал пладнешки... сборника "Български пословици", дългогодишен събирателски труд на големия ни възрожденец Петко Р. Славейков.
Веднага се затъркаля по медиите една умилително защитна версия, че не може такъв мощен дисидент и борец против тоталитаризма да е крадец! Бай Радой не бил крал, той само придал съвременно звучене на народното творчество. (Че и паметник му спретнаха срещу хотел "Плиска в София, в "нозете" на читалището, носещо името на "смъртния" му враг Николай Хайтов, и сега пак са заедно). Е, хубаво, но както отбелязва Енев, защо Радой никога и никъде не е обелил и дума за това? Нито върху титулите на злощастната книга, нито по друг начин в медиите. Защо не е посочил дядо Славейков поне като източник вдъхновението си...
По всяка вероятност и тази книга на Радой Ралин щеше да мине и замине, както всички останали негови книги, без някой да й обърне кой знае какво внимание, ако в илюстрацията на една безобидна епиграмка "Сит търбух за наука глух" опашката на прасето не бе накъдрена като подписа на Тодор Живков. От многобройните изявления на Радой Ралин по тоя повод не става ясно докрай дали подписът не е "самосиндикално" хрумване на художника Борис Димовски, но той яхва и този удобен повод, за да смае народа. И днес, чели недочели, мнозина политици и блогъри в интернет раздават оценки като тая на Гроздан Караджов: "Възродете епиграмите на Радой Ралин, ако искате да оцените обективно комунизма." Но вместо да се възраждат епиграмките от "лютите чушлета", беше наистина по-добре това да се случи с пословиците, събрани от Петко Р. Славейков, което и направи изд. "Захарий Стоянов", като ги издаде.
Много легенди покрай този свой "подвиг" сътворява Радой Ралин. Една от тях е, че с удара по него властта искала да предотврати чешки събития у нас. Леле, леле! Както ще видите по-долу скандалното "изгаряне" на книжката му е сътворено от... бай Радой - но не е съобразил, че Полиграфическият комбинат тогава е бил на парно и е нямал техническа възможност да го стори.
Оказва се, че той никак не е бил преследван и "изгарян", напротив останал си е на "софрата" и е обгрижван така, както малцина други писатели. Че е и закрилян...
Радой Ралин: Хитрата сврака с двата крака
Иван Енев
В края на 1996 година се рових в личната си библиотека и попаднах на поовехтяла от времето книга "Български пословици" от П. Р. Славейков. Зачетох се в подредените по азбучен ред блестящи творения на българския дух. Много от пословиците, поговорките, притчите, придобили отдавнашна известност, са в съзнанието и битието на нашия народ. И аз, както много други, бях наизустил много от тях. Направи ми впечатление сходството им с нашумялата навремето книга с народни епиграми на поета-сатирик Радой Ралин "Люти чушки" - много от тях също бях запаметил. Всичко това ме заинтригува. Взех от лавицата поставените на видно място "Люти чушки" и започнах да разлиствам. За мое най-голямо удивление много от епиграмите на Радой Ралин "съвпадаха" удивително с публикуваните пословици и поговорки. В първия момент помислих, че това са случайни попадения. Та нали един талантлив творец може по собствен път да стигне до подобен художествен резултат, получен от автор преди него. Още повече, че никъде в "Люти чушки" няма и дума за заимстване на текстове от народните умотворения. Посочено е само името на Радой Ралин като е д и н с т в е н, подчертавам, единствен автор на публикуваните в книгата му, безспорно много талантливи епиграми. ...Издателството е "Български художник", София, 1968 година. Илюстратор е великолепният Борис Димовски...
Започнах да сверявам епиграмите на "Люти чушки" с публикуваните народни бисери. Удивлението ми вече секна и в мен започна да се промъква страшната мисъл за... Но не исках да правя прибързано своя извод. Помислих си, че може би някъде литературните критици са отбелязали нарочното обръщане на поета сатирик към нашето национално богатство и аз просто съм пропуснал да прочета това. В срещи с литератори и писатели дискретно подпитвах знаят ли, че половината от епиграмите на Радой Ралин се намират в събраните от Петко Р. Славейков "Български пословици", издадени от "Български писател" през 1954 година под редакцията на проф. Михаил Арнаудов. Никой не знаеше или не си спомняше за такова "съвпадение". Това още повече ме объркваше, защото не можех да повярвам така лесно, че единственото "творчество" на известния ни сатирик се състои едва ли не само в поставяне на заглавия върху присвоени умотворения. Че бай Радой просто преписва!
От публикуваните в "Люти чушки" общо 124 епиграми 69 са заимствани от сборника на дядо Петко. Радой Ралин ги е авторизирал и към тях е добавил още 55 свои епиграми.
В това време "Люти чушки" бяха изумили сума ти свят - такъв героичен жест от нашия най-известен сатирик! Разказваха се истории около разпитите на бай Радой (заедно с Борис Димовски), бай Радой мълчал, дума не обелвал.
Възможно е при разговорите да е признал, че епиграмите в по-голямата си част са буквално преписани от дядо Славейков - факт, който ще да е подействал обезоръжаващо. Но не за това ми е думата. Става въпрос за друго - възможно ли е човек и творец като Радой Ралин да се идентифицира с народното творчество, тъй като никъде, повтарям, не е споменал нито името на събирача на тези умотворения, нито заглавието на самата книга! Разбрал ли е своя грях? Или... целта оправдава средствата, т.е. в борбата срещу тоталитаризма може и да се плагиатства, стига да се получи зашеметяващ ефект!
Тогава Радой Ралин нямаше нужда от популярност. Той беше на гребена на вълната - обичан от народа, уважаван заради своята безкомпромисност. Неговото име беше мит и реалност. Защо е прибягнал към присвояването на народното богатство? При всички случаи, дори да не е помислял, че прави нещо нередно, той е трябвало и трябва да даде отговор на поколенията с каква цел не съобщава първоизточника на използваните от него народни епиграми! Дори с толкова късна дата - след близо 30 години. Още повече, че днес живеем в демократично общество и нищо не заплашва сатирика. Така че той вече няма право да мълчи.
Бел. в. Български писател": Оказа се, че и в някои от останалите 55 епиграми, за които говори Иван Енев, се наблюдава същото явление - творчество, което общува със събраното от Петко Рачов Славейков...
От "Български пословици", събрани от П.Р. Славейков:
Не го бива ни за слива (с. 76).
С келев да се бориш - бела да си сториш (с. 501)
Ако имаш ти вино за проливане,
аз немам глава за разбиване. (с. 95)
Ако я бе срам, не би ошла там. (с. 88)
Лесно е да говориш, но мъчно е да го сториш (с. 332)
Горе момичка, доле вдовичка. (с. 178)
Когото докопат, него ще охлопат. (с. 306)
Горнята глава мъдрува,
ами долната лудува. (с. 179)
Сит търбух за наука глух (стр. 524)
От "Люти чушки", Радой Ралин:
Номенклатура
Не го бива ни за слива.
Дискусия
С келяв да се бориш, беля да си сториш.
Неблагодарност
Ако имаш вино за проливане,
аз нямам глава за разбиване.
Цивилизация
Ако я бе срам, не би ошла там.
Стопански планове
Лесно е да говориш,
мъчно е да го сториш.
Нова идея
Горе момичка, долу вдовичка.
Равноправие
Когото докопат, него ще дохлопат.
Откъснати от низините
Горната глава мъдрува,
ала долната лудува.
Глух, но послушен!
Сит търбух за наука глух.
В. "Български писател, 1 април 1997 г., бр. 2 (130)
Из непубликувана литературна анкета с Радой Ралин на Вихрен Чернокожев (1951-2018), Портал за култура, изкуство и общество, 26.12.2018 г.
...Как възникна тази идея у вас да обновите стари фолклорни традиции?
Исках да разбера откъде са дошли нашите поговорки. Мисля, че не чрез Франция, не чрез Русия, а са дошли чрез Турция. За себе си бях убеден, че в народното творчество, както има народна лирическа песен, народна балада, юнашки епос, така има и епиграма... Исках да покажа, че епиграмата не е нещо, внесено отвънка...
Скандално известната епиграма "Сит търбух/за наука глух" наистина за Живков ли беше, както се говореше?
Тя беше за Тодор Павлов, а те го изкараха, че е за Живков. Но всички бяха народни поговорки. И понеже вече те са били народни поговорки, народът ги знае, вижда тук-там само някоя поправка, той му се радва, както когато чуе в някоя чужда музика нещо национално... Покрай чешките събития почна и у нас стягане и кого ще ударят - естествено моя милост! Пуснаха книгата в 40 000 тираж. След това я изземаха от книжарниците и се стигна до там, че я изгориха...
Целия тираж ли изгориха?
Не, не успяха. Доста хора си бяха взели вече книжката. Едната половина от тиража продадоха, а другата половина по пряко нареждане на Павел Матев изгориха в пещите на комбината. После приятели ми дадоха листчета с обгорени краища, отхвърчали от тягата...
На какво смятате, че се дължи това фолклоризиране?
Сигурно са съвпаднали с настроенията на народа. И поради тяхната краткост и звучност, схванали са ги лесно. Тогава си казах, че трябва сериозно да се задълбоча във фолклора. Прочетох всички пословици и поговорки от нашите "Сборници за народни умотворения", Славейковите пословици и сборниците "Народно творчество" на "Български писател"... Сменях думи, за да станат по-двусмислени епиграмите...
Всъщност Димовски наистина ли е използвал подписа на Живков за опашка на прасето?
Един карикатурист, ако иска да осмее коя да е персона, той има други средства. Има хиляди начини, та ще взема да фалшифицира подписи. Хайде сега! Нелеп аргумент, просто търсеха под вола теле, за да ни ударят. Георги Марков разправяше от кафене на кафене за "Люти чушки". Из цяла София се разпространи, взе колосални размери този слух...
Из документалната книга "Патила и страдалчества на книги и люде", Валентин Караманчев, ИК "Синева", 2016 г.
...Беше някъде в началото на 80-те години, бях по това време ръководител на Обединение "Книгоиздаване", ме извика министърът на културата Георги Йорданов. Спомням си думите му:
- Знаеш, че сме земляци с Радой Ралин и аз го ценя високо като творец. Но това е най-малкото основание за разговора ни. Получих от него оплакване, че издателствата, кинематографията и театрите му правят спънки да публикува творбите си. Бавят, протакат срокове, усукват, мънкат. Показах на първия оплакването на Радой. Другарят Живков отсече: "Това е безобразие! Докога ще го гоним тоя човек? Ще възложиш на най-отговорното лице в книгоиздаването да направи проверка и лично той да отговаря за ускоряването и излизането на всички негови ръкописи."
- На тебе разчитам - продължи Йорданов. - За случая с книгите на Радой. Решаването на останалите проблеми съм възложил на кинематографията и на ръководствата на театрите.
Заех се сериозно с проверката. Но се оказа, че след "Лютите чушки" Радой е публикувал по две-три книги годишно, най-вече преиздания...
В течение на цяла година информирах писмено Йорданов за изпълнението на задачата, с която бяхме натоварени.
Изпратих на Георги Йорданов доклада от проверката и за мерките, които сме предприели по негова заръка. Копие от този доклад предоставих на Радой Ралин...
Направих проверка и написах докладна записка до Георги Йорданов какво е положението с неиздадените му ръкописи. Ставаше дума за един двутомник избрани произведения, кино повестта "Аз съм Левски", "Кадровикът Теофраст", "Антология на световната сатира", "Златната рибка", повестта "Ще дойде детето", "Войнишка тетрадка" и още няколко други. Оказа се, че има заложени за печат ръкописи в 5-6 издателства, ама никъде не му ги спираха, както той твърдеше. Имаше спор с "Народна култура" заради Антологията на световната сатира и той не поискал, или не могъл, да отговори на изискванията на издателството. Редакторите искали да се включат още автори, а той не давал и дума да се издума. А беше получил вече от него крупна за времето си сума като неустойка. "Отечество" на Димитър Гулев му върнало "Златната рибка" с мотив, че тя не е за деца и юноши и те не могат да я издадат, защото са специализирано издателство за детска литература. И в Пловдив имаше книга. Казах му, че никъде няма съпротива срещу книгите му...
Само във варненското книгоиздателство "Георги Бакалов" не бяха съвсем изрядни към него, но и той не беше съвсем коректен в обвиненията си към тях. И като разбра, че там ще последват наказания заради него, поиска с писмо да не им се налагат такива. От книгата му издателството претърпя чувствителна загуба, а той бе получил предварително добър хонорар.
Не е горена книгата му с лютите чушлета в Полиграфическия комбинат. Дори само заради това, че вече нямаше пещ в него. Бяха минали на централно парно отдавна.
Ускорихме издаването на заложените за печат книги. Бях задължен ежемесечно да внасям на Йорданов докладна докъде са стигнали в производството и в кой ден ще излязат. Някои от издателствата се оправдаха с недостатъчни хартиени и печатарски ресурси. Незабавно им бяха отпускани допълнително."
Продължаваме с чуждите писания по семейната тема за галениците - партизани и АБФК, както и за семето им.
трета статия за пари и неясни далавери, сигурно е оправдан от комунистическия съд в РБ
автор в. "Банкеръ", предполагам неподписан материал от август 2004 година
Дело с дъх на нафта ще изправи на 17 септември тази година изпълнителния директор на фонд 13 века България Кин Стоянов (син на Радой Ралин) пред Софийския градски съд по обвинение в безстопанственост. Според обвинителния акт, за периода между 26 ноември 1997 и 31 декември 1998 г., Кин Стоянов като длъжностно лице не е положил достатъчно грижи за стопанисването на 420 т гориво, получено като дарение от гръцка фирма и предназначено за училища и домове за сираци. В резултат на това той ощетил фонда с 360 000 лева. Обвинението е основано на чл.219, ал.4 от Наказателния кодекс, който гласи: Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва повреда в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години. Заедно с изпълнителния директор на фонда за същото престъпление ще отговаря и Станчо Станков - координатор по управление на недвижимата собственост на фонда. Фонд 13 века България бе учреден с постановление на Министерския съвет от 1994 година. Идеята е да се създаде специална организация, която да разпределя и стопанисва всякакъв вид дарения. Според устава на фонда той се ръководи от изпълнителен директор и от управителен съвет, които се назначават от премиера на България. Управителният съвет се разпорежда с имуществото на фонд 13 века България, а изпълнителният директор е длъжен да предоставя дарените средства и предмети на съответните ведомства и организации, за които са предназначени, пише още в устройствения документ.На 3 май 1997 г. за изпълнителен директор на фонда е назначен Кин Стоянов. Заповедта е подписана от тогавашния служебен премиер Стефан Софиянски. Няколко месеца по-късно клубът за конни спортове Панорама от гръцкия град Солун се поинтересувал какви са условията, за да дари 1000 тона гориво за отопление на български училища и домове за сираци през зимата на 1997- 1998 година. Ръководството на клуба се свързало с Пламен Ваташки, директор на частната фондация Сираци. Гърците предлагали да изпратят горивото директно на фондацията.По онова време обаче фонд 13 века България е единствената организация, която е оторизирана да се занимава с чуждестранни дарения. Със съдействието на Ваташки гърците се свързали с фонда и започнало договарянето за превозването, съхранението и разпределянето на горивото. Двете организации се разбрали дизеловото гориво да бъде доставено в България с няколко цистерни в периода 24 ноември - 10 декември 1997 година. Изричната воля на дарителя била горивото да бъде пратено на домове за сираци, детски градини и училища. В дарителския акт е записано, че фондът ще бъде само посредник. За тази цел 13 века България и Агенцията за чуждестранна помощ (АЧП) сключили договор, според който фондът с цесия прехвърля на АЧП правото на митническо обслужване на горивото. От своя страна фондът се задължава да приема горивото от агенцията, да го разпределя и транспортира до крайните получатели, като предварително ги съгласува с АЧП. Задължението на детските домове било да осчетоводят получената хуманитарна пратка и да върнат съответните документи във фонда, а той да ги предаде на АЧП. Изпълнителният директор на 13 века България Кин Стоянов упълномощил Станчо Станков лично да контролира доставките. След като приключили всички административни процедури, доставката на горива започнала. По неизвестни на обвинението причини дарителите не доставили цялото количество гориво, а само 543 тона. На границата цистерните били посрещани от Станчо Станков и от Румен Петков, представител на фондация Сираци, която била записана в дарителския акт като инициатор на хуманитарната помощ. Техен представител в лицето на Петков трябвало да наблюдава количеството източено гориво. С протокол от 17 декември 1997 г. Веселин Баросов от Агенцията за чуждестранна помощ предал на Станчо Станков горивото. Но се появил друг проблем. Фондът не намерил място за съхраняване цистерните за времето, докато горивото достигне до крайните си получатели. Със съдействието на фондация Сираци била постигната договорка с фирма ЕТ ДЕТ - Тихомир Тодоров, която притежавала база за съхранение на гориво на гара Яна, да я преотстъпи на фонд 13 века България. Дизеловото гориво пристигнало в страната и било оставено на съхранение на гара Яна, докато не се уточни до кои училища и домове ще бъде транспортирано. За целта Агенцията за чуждестранна помощ поискала от Министерството на образованието и от социалното ведомство списък на детски домове и училища, които се нуждаят от топливо за зимата. Образователното посочило 52 училища и детски градини, а социалното - седемнайсет. Извозването започнало. Шофьорите на бензиновозите получавали празни бланки, които трябвало да попълнят директорите на училищата и домовете. В тях се описва какъв товар и какво количество получават. Попълнените протоколи се давали на служителя на фондация Сираци Румен Петков, който пък ги връчвал на Станчо Станков. Вследствие изпълнението на тази сложна схема от 24 ноември до 7 декември същата Румен Петков дал шест приемно-предавателни протокола на Станков за доставено гориво в три детски дома: ТМСС Гео Милев в Мъглиж получило 130 т гориво, СОУ Христо Ботев в град Павел баня се сдобило със 106 т, а помощното училище в село Ветрен получило 94 тона. Но доставката на гориво за училищата приключила само с тези три.След края на отоплителния сезон, на 24 април 1998 г., Кин Стоянов пратил писмо до фондация Сираци, в което я уведомява, че вече сам ще тегли дизелово гориво за своя сметка. След което три или четири пъти фондацията тегли от горивото. Междувременно ДЕТ- Тихомир Тодоров си поискала обратно резервоарите на гара Яна, защото й дотрябвали. Собственикът предложил на фонда да извози цистерните на склад в друга своя база - на гара Врана. В присъствието на Станчо Станков и Румен Петков горивото било прехвърлено там. Бил съставен и приемно-предавателен протокол между Тихомир Тодоров и фирма Велинови Индъстрийз ООД за прехвърлянето на 397 500 л гориво. Станков се сдобил и с ключ от крана на гара Врана, за да може да прелее дизела. След това още няколко пъти човекът на 13 века България източвал гориво от баката, но никой от ангажираните с дарението не знае какви точно количества. Причината била простичка - измервателният уред бил повреден и въобще не можело да се определи нито колко е източено, нито колко е оставало след всяко теглене. В началото на лятото на 1998 г. резервоарите на гара Врана вече били празни. Горивото изтекло в неизвестна посока, извозено с цистерни, които също били неизвестни за пазачите на базата. Нафтовата далавера се размирисала след намеса на Министерството на образованието. На 3 февруари 1998 г. ведомството изпратило писмо до Агенцията за чуждестранна помощ, с което я уведомило, че фонд 13 века България не изпълнява задълженията си да достави гориво за нуждаещите се училища. Назначена била комисия, която да провери какво всъщност се е случило с горивото. Резултатите били готови след почти шест месеца - на 9 юли същата година. Комисията успяла да установи само очевидния и за слепеца факт, че дизелът е преместен от гара Яна на гара Врана. На всичко отгоре проверяващите не могли да изяснят какво количество има в резервоарите.По време на разследването става ясно, че Кин Стоянов, който всъщност назначил комисията, не осигурил измервателен уред, за да се види колко гориво има в контейнера. Протакайки проверката във времето, чак на 15 декември фондът поискал от Министерството на образованието копия от счетоводните документи, с които горивото е заприходено. Едва след това писмо започнала усилена кореспонденция между АЧП и фонда, за да се направи проверка на протоколите за доставка. Кореспонденцията обаче била в една посока - Агенцията за чуждестранна помощ многократно изисквала фондът да й представи товарителници, пътни листове и други документи, които да докажат транспортните разходи, но такива така и не й били предоставени. След почти едногодишно увъртане и протакане Кин Стоянов стоварва цялата вина върху фондация Сираци. На 24 февруари 1999 г. той сигнализирал Дирекция Национална служба Полиция за нарушения от страна на фондацията, извършени с доставките на горивото. Номерът обаче не минал.Проверката на документацията на фонда по време на разследването показала, че приемо-предавателните протоколи за 373 200 л гориво са фалшиви. Според документацията към четири училища е текла река от дизел: ТМСС Гео Милевв Мъглиж е прибрало 129 960 л дизел, СОУ Христо Ботев - Павел баня - 105 840 л, помощното училище-интернат Паисий Хилендарски в село Ветрен - 94 080 л гориво, и СПТУ по Ресторантьорство и хотелиерство в град Павел баня - 43 320 литра. Разследването обаче категорично е установило, че посочените в документите получатели на горивото дори не са го помирисали и през зимата на 1998-а децата от четирите училища и домове са студували. Назначената по време на разследването графологична експертиза е категорична, че намерените в офисите на фонда протоколи за доставка са фалшиви.Чертата, която разследващите теглят след изясняването на далаверата, сочи следното:Фондът получава от Гърция 542 975 л гориво, което трябва да бъде доставено на домове за сираци и училища. Наистина 17 000 л са извозени до седем такива институции, 5677 л се губят като фира от теглене; 373 200 л са отчетени като доставка, но всъщност липсват. Няма и следа от още 147 098 л, които са остатъкът от общото количество и би трябвало да се плацикат в баката на гара Врана. Според окончателната сметка, направена от прокуратурата, фондът е ощетен с близо 360 000 лв. - колкото е стойността на изчезналото гориво. Никакви разговори и разпити не помогнали на следствието и прокуратурата да установят къде в края на краищата е изтекло липсващото гориво. До 2 юни, когато обвинението бе внесено в съда, полиция, следствие и прокуратура не успяха да се докопат до някаква информация за дизела фантом.Прокуратурата е повдигнало още едно обвинение срещу Кин Стоянов - по чл. 282, ал. 3 от НК - за длъжностно престъпление. Поводът пак е дарение, но този път нашенско. В началото на 1998 г. известният български оперен певец Борис Христов дарява къщата си музей, намираща се на улица Самуил, на българската държава. Дарението става с посредничеството на фонд 13 века България. На заседание на управителния съвет на фонда Кин Стоянов повдигнал въпроса коя фирма ще изпълни реставрацията и консервацията на старинната къща. В крайна сметка умните глави решават това да се възложи на специалисти от Министерството на културата.През главите на управителния съвет обаче на 12 февруари 1998 г. Кин Стоянов възлага поръчката с договор на фирма ЕТ Монарх, представлявана от Слава Павлова. На следващия ден (13 февруари), отново без съгласието на съвета, Кин Стоянов превежда авансово на фирмата 12 852 лв. - половината от сумата, предвидена за изпълнение на реставрационните дейности. Припряните ходове на изпълнителния директор обаче не остават скрити. На 26 февруари на поредното си заседание управителният съвет възлага на Стоянов да развали договора с ЕТ Монарх, да си вземе парите обратно и да възложи поръчката на Министерството на културата. Писмата и молбите за връщане на парите не помагат. Стига се до съдебно решение за принудително събиране на авансово преведената сума. Но и това не помогнало и в крайна сметка фондът бил ощетен с още близо 13 000 лева. За това престъпление наказанието е от три до десет години затвор - още по-тежко от първото обвинение. Каква ще бъде думата на Софийския градски съд по случая и ще бъде ли осъден Кин Стоянов? Въпреки скандалите с мирис на нафта той все още е начело на държавния фонд 13 века България..."
като чета, преди и сега, и Ти..
като чета, преди и сега, и Ти..
