Дали ще е край Плевен, дали ще е край Прохоровка или край Драва, Сливница, Чаталджа, завоя на Черна..., в тази или онази война, ТЕ УМИРАХА за да живеят хората, българи или поляци, евреи? или руснаци, украинци и арменци... Смъртта е еднаква за всички, само безчестието е различно, но не е уникално.
Днес е ТРЕТИ МАРТ, национален празник на БЪЛГАРИТЕ В БЪЛГАРИЯ и всеки, който се има за такъв по род или по рождение.
Този ден не може да бъде изтрит от паметта на БЪЛГАРИТЕ, кой каквото и да си въобразява, на него се е родила отново България, друга е темата за това дали сме щастливи новородените, никой от нас не си е избирал рождената дата или родителите,  нали?
На този ден, освен да почетем живота и смъртта на имперските войници, а защо не и съветските, друго не ни е останало.
Защото онази война, наречена от българите Освободителина е далеч във времето, ще се опитам да разкажа за Прохоровка или кой да е епизод от войната, в която по ред причини, избрахме грешната страна, защото всяка загуба на национален суверинитет е загубена война, който каквото ще да казва. "Тънки ни бяха червата" и все още са тънки, а когато това е така, не е добре да избираш грешни страни, обречен си на загуба и унищожение...
Край Прохоровка, един от стотиците хиляди войници, разказва.
В един момент, на около третия ден на фронта (в окопа) или полудяваш, или започва въобще да не ти пука за живота ти (ако не те убият или ранят). Няма надежда за живот, няма страх от смъртта, няма нищо. Със зареден "Наган" си играеш на "руска рулетка" и това е в реда на нещата, толкова не цениш живота си. Когато те ранят, при това не тежко, а можеш да се придвижваш на двата си крака, те прашат пеша в Москва (примерно) за последващо лечение. На мен ми провървя във фронтовата "болница", на двамата хирурзи им се спеше и вместо да си играят да ми режат ръката от лакета или от рамото, защипаха месото с два бода към костта, превързаха ме и ме пуснаха в конвоя да ходя пеша към Москва.
По пътя, видяхме колона немски войници - военнопленници, капитан Едикойси, извади пистолета си и започна да стреля по тях, докато изпразни пълнителя. Случайно бяха забравили да иззмеат оръжието му в болницата или той не го беше предал, или беше "ляв" пистолет.
Питах го: - Защо? Той ми каза: - тези гадове, убиха цялото ми семейство и запалиха къщата ми, аз умирам и няма да си простя, ако не ги избивам. След два дена, капитанът, умря.
Та, скъпи сънароднци - войната не е просто нещо, колкото и за прости да имат войниците в нея, техните "генерали".
На далечната дата, 3 март 1878 година, една прогнила империя се би с друга, прогниваща империя. Оказа се, че право на победа имат по-дивите и по-простите имперци, тези, които не зачитан личния си, скотски живот, за нищо и са готови да мрът на пачки за кефа на господаря си, турците не бяха готови за това, бяха по изнежени и по "толерантни", модерно казано, но от това спечелихме или изгубихме ние Българите.
ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ ВЕЧНИТЕ ЖЕРТВИ - ОПИТАЙТЕ ДА БЪДЕТЕ ВЕЛИКИ, МОРАЛНИ И МОДЕРНИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА, А РОДИНАТА НИ ДА СТАНЕ ЗЕМЕН РАЙ!
За това, без глупаво биене в гърдите, защото не сте участвали в никакви войни (а моите предци и опълченци са се изхитрили да бъдат и да умрат там, край Ямбол) и не знаете, какво е прежалиш живота си в името на глупава команда от висшестоящия.
Поне замълчете и мълчаливо почетете смъртта на имперските войни (или каквито и да са от коя да е империя, царство и господарство - на пред смърт, от зад смърт, през военен съд и безчестие, никой от бебе не би трябвало да бъде възпитаван да мрази, когото и да е, само защото се е родил зад границата на омразата), те не са виновни за нищо.

НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ! - в какъв Свят ще живеете, зависи от всички нас, а хляб и работа има за всеки, жени и легла, все още има за всички мъже, чинове и учебници има за всички ... Хора!

Но когато злостен враг,
дойде в дома ви ...
....
Мъртвият не ви е враг.

(ако, когато слушате стихотворението на Симонов - тайничко се просълзявате, повярвайте ми, аз съм маг и зная, в предния си живот сте били войни, независимо какви и с каква униформа..., легнали сте в своя или чужда земя в името на някакви неясни интереси, не точно вашите, но и за тях.)
Поклон от потомците, младежи, които не изживяхте живота си, а го отдадохте на Родината, Царя или честта си за да живеем ние - потомците на оцелелите, добри или лоши, глупаци или умници, стадо или вождове, ние знаем, че всичко е в нашите ръце и дано бъдат чисти те!

Една огромна част от нацията не приема това да е национален празник, тъй че не насилвай всеки да го чувства такъв.Празнуващите го не почитат своите герои, а го използват, за да коленичат робски пред една чужда държава.Те го използват, за да насаждат путинизъм и антиевропеизъм.

Не може да бъде изтрит от паметта на българите, естествено.Никой не иска това.Естествено е да бъде официален празник.Но е кощунство да е национален.

Хората, които много са видели, мъчени и грабени, лъгани и считани за глупаци си имат Отечество, как хубаво си ти! За своята родна "стряха", за своите деца и внуци, ако са правилни хора, са готови да сложат главите си в името на Бъдещия добър живот и Свободата. Не измислената свобода или някакъв робски живот, а за това, никога повече да не се налага на никой да мре като скот, отразен като човешки загуби на жива сила. Дали 3 март ще е празник или не го решаваме ние, хилядите, масата и народ, но не мисля, че големите числа са толкова мозъчни, че да изберат нов национален празник, когато няма с какво да сме горди - с 10 ноември 1989 година или с 9 септември 1944 година, аз съм доволен - е не съм. Нека националният ни празник е в бъдещето, щом не сме съгласни да е на точна дата, бъдещето, когато България ще стане "Земен рай" за всички българи.

Как да няма с какво да сме горди?Имаме две свещени дати, свързани само с България, а не с чужди окупатори.За 6 септември и 22 септември не си ли чувал?

Фоби или Фили е игра в пясъчника за малки и изнежени дечица. Когато ножът опре до кокала, тогава се играе Жестока игра на живот и смърт. Като искате своя си национална дата, готови ли сте да умрете за нея, ако не сте ... тогава, всеки разговор е безсмислен.
600 000 армия, от Царство България (и 1 000 000 на Тошо не умре за мангала си), няма дупето да се противопостави на окупаторите на Сталин, та Вие ли ще промените нещо, влизате в ... хибридна война, която не сте започнали Вие, а Ви е наложена от прокудените (не съвсем) окупатори за да консолидират мнозинството си в България и да победят добрите и умни хора(български българи, може би като Вас) за пореден път, аз във фашо-путниските войни не участвам, защото са под човешкото ми достойнство да се бия с анонимни глупаци и безродници - съветски българи. За мен България е над всичко, но не днешна и не минала България, а България на бъдещето, която всички - и съветски българи и български българи, в едно с братята ни цигани, турци, че дори и арменци и евреи, македонци и каквито ще да се "пишат" (само, когато приемат ценностите на българския народ за свои и ги почитат и тачат) ЗАЕДНО се трудим честно и получаваме справедлевио заплащане за труда си, РАБОТИМ и се УЧИМ за да бъде ЗЕМЯТА НИ РАЙ! (до тук, всичко друго е или хибридка, или глупости на хора без работа)

Колкото и да си го слушал все настръхваш!

Ти, трябва да си бил поне дивизионен политрук.

«Коварен враг. Товарищи, поверьте,
Он спит и видит — взять нас на испуг.
Ответим же ему презреньем к смерти!» —
Так говорил танкистам политрук.

«Еще Чапай психической атаке
Умел давать решительный отпор.
Пусть знают все фашистские собаки,
Что мы не стали трусами с тех пор!"